1 И тъй, какво ще кажем, че нашияо отец Авраам, е намерил по плът?

What shall we say then that Abraham our father, as pertaining to the flesh, hath found?

2 З ащото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

For if Abraham were justified by works, he hath whereof to glory; but not before God.

3 П онеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

For what saith the scripture? Abraham believed God, and it was counted unto him for righteousness.

4 А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

Now to him that worketh is the reward not reckoned of grace, but of debt.

5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

But to him that worketh not, but believeth on him that justifieth the ungodly, his faith is counted for righteousness.

6 К акто и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:

Even as David also describeth the blessedness of the man, unto whom God imputeth righteousness without works,

7 " Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;

Saying, Blessed are they whose iniquities are forgiven, and whose sins are covered.

8 Б лажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

Blessed is the man to whom the Lord will not impute sin.

9 П рочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени за правда".

Cometh this blessedness then upon the circumcision only, or upon the uncircumcision also? for we say that faith was reckoned to Abraham for righteousness.

10 т о как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

How was it then reckoned? when he was in circumcision, or in uncircumcision? Not in circumcision, but in uncircumcision.

11 И той обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях.

And he received the sign of circumcision, a seal of the righteousness of the faith which he had yet being uncircumcised: that he might be the father of all them that believe, though they be not circumcised; that righteousness might be imputed unto them also:

12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

And the father of circumcision to them who are not of the circumcision only, but who also walk in the steps of that faith of our father Abraham, which he had being yet uncircumcised.

13 П онеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

For the promise, that he should be the heir of the world, was not to Abraham, or to his seed, through the law, but through the righteousness of faith.

14 З ащото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

For if they which are of the law be heirs, faith is made void, and the promise made of none effect:

15 п онеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

Because the law worketh wrath: for where no law is, there is no transgression.

16 З атова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

Therefore it is of faith, that it might be by grace; to the end the promise might be sure to all the seed; not to that only which is of the law, but to that also which is of the faith of Abraham; who is the father of us all,

17 ( както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

(As it is written, I have made thee a father of many nations,) before him whom he believed, even God, who quickeneth the dead, and calleth those things which be not as though they were.

18 А враам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

Who against hope believed in hope, that he might become the father of many nations, according to that which was spoken, So shall thy seed be.

19 Б ез да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,

And being not weak in faith, he considered not his own body now dead, when he was about an hundred years old, neither yet the deadness of Sarah's womb:

20 о баче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

He staggered not at the promise of God through unbelief; but was strong in faith, giving glory to God;

21 у верен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

And being fully persuaded that, what he had promised, he was able also to perform.

22 З атова му се вмени за правда.

And therefore it was imputed to him for righteousness.

23 Т ова пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

Now it was not written for his sake alone, that it was imputed to him;

24 н о и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,

But for us also, to whom it shall be imputed, if we believe on him that raised up Jesus our Lord from the dead;

25 К ойто биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

Who was delivered for our offences, and was raised again for our justification.