1 ( По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

O give thanks unto the Lord; call upon his name: make known his deeds among the people.

2 П ейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

Sing unto him, sing psalms unto him: talk ye of all his wondrous works.

3 Х валете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

Glory ye in his holy name: let the heart of them rejoice that seek the Lord.

4 Т ърсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

Seek the Lord, and his strength: seek his face evermore.

5 П омнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

Remember his marvellous works that he hath done; his wonders, and the judgments of his mouth;

6 В ие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

O ye seed of Abraham his servant, ye children of Jacob his chosen.

7 Т ой е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

He is the Lord our God: his judgments are in all the earth.

8 В сякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,

He hath remembered his covenant for ever, the word which he commanded to a thousand generations.

9 К оето изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,

Which covenant he made with Abraham, and his oath unto Isaac;

10 К оято утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.

And confirmed the same unto Jacob for a law, and to Israel for an everlasting covenant:

11 К ато рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

Saying, Unto thee will I give the land of Canaan, the lot of your inheritance:

12 К огато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

When they were but a few men in number; yea, very few, and strangers in it.

13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

When they went from one nation to another, from one kingdom to another people;

14 Т ой не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

He suffered no man to do them wrong: yea, he reproved kings for their sakes;

15 К ато каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

Saying, Touch not mine anointed, and do my prophets no harm.

16 П осле призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

Moreover he called for a famine upon the land: he brake the whole staff of bread.

17 И зпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

He sent a man before them, even Joseph, who was sold for a servant:

18 С тиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,

Whose feet they hurt with fetters: he was laid in iron:

19 Д окато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

Until the time that his word came: the word of the Lord tried him.

20 Ц арят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

The king sent and loosed him; even the ruler of the people, and let him go free.

21 П остави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

He made him lord of his house, and ruler of all his substance:

22 З а да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

To bind his princes at his pleasure; and teach his senators wisdom.

23 Т огава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

Israel also came into Egypt; and Jacob sojourned in the land of Ham.

24 Г дето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.

And he increased his people greatly; and made them stronger than their enemies.

25 О бърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му

He turned their heart to hate his people, to deal subtilly with his servants.

26 П рати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.

He sent Moses his servant; and Aaron whom he had chosen.

27 К оито извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.

They shewed his signs among them, and wonders in the land of Ham.

28 Т ой изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.

He sent darkness, and made it dark; and they rebelled not against his word.

29 П ревърна водите им в кръв, И измори рибите им.

He turned their waters into blood, and slew their fish.

30 З емята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.

Their land brought forth frogs in abundance, in the chambers of their kings.

31 Т ой рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

He spake, and there came divers sorts of flies, and lice in all their coasts.

32 Д аде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

He gave them hail for rain, and flaming fire in their land.

33 П орази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.

He smote their vines also and their fig trees; and brake the trees of their coasts.

34 Р ече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

He spake, and the locusts came, and caterpillers, and that without number,

35 К оито изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

And did eat up all the herbs in their land, and devoured the fruit of their ground.

36 П орази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

He smote also all the firstborn in their land, the chief of all their strength.

37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.

He brought them forth also with silver and gold: and there was not one feeble person among their tribes.

38 Р азвесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

Egypt was glad when they departed: for the fear of them fell upon them.

39 Р азпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.

He spread a cloud for a covering; and fire to give light in the night.

40 Т е поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.

The people asked, and he brought quails, and satisfied them with the bread of heaven.

41 Р азцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.

He opened the rock, and the waters gushed out; they ran in the dry places like a river.

42 З ащото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

For he remembered his holy promise, and Abraham his servant.

43 Т ака изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

And he brought forth his people with joy, and his chosen with gladness:

44 Д аде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.

And gave them the lands of the heathen: and they inherited the labour of the people;

45 З а да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.

That they might observe his statutes, and keep his laws. Praise ye the Lord.