1 П о-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

Better is a dry morsel, and quietness therewith, than an house full of sacrifices with strife.

2 Б лагоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.

A wise servant shall have rule over a son that causeth shame, and shall have part of the inheritance among the brethren.

3 Г орнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

The fining pot is for silver, and the furnace for gold: but the Lord trieth the hearts.

4 З лосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

A wicked doer giveth heed to false lips; and a liar giveth ear to a naughty tongue.

5 К ойто се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

Whoso mocketh the poor reproacheth his Maker: and he that is glad at calamities shall not be unpunished.

6 Ч ада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

Children's children are the crown of old men; and the glory of children are their fathers.

7 Х убава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

Excellent speech becometh not a fool: much less do lying lips a prince.

8 П одаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

A gift is as a precious stone in the eyes of him that hath it: whithersoever it turneth, it prospereth.

9 К ойто покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

He that covereth a transgression seeketh love; but he that repeateth a matter separateth very friends.

10 И зобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

A reproof entereth more into a wise man than an hundred stripes into a fool.

11 З лият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

An evil man seeketh only rebellion: therefore a cruel messenger shall be sent against him.

12 П о-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

Let a bear robbed of her whelps meet a man, rather than a fool in his folly.

13 К ойто въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

Whoso rewardeth evil for good, evil shall not depart from his house.

14 З апочването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

The beginning of strife is as when one letteth out water: therefore leave off contention, before it be meddled with.

15 К ойто оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

He that justifieth the wicked, and he that condemneth the just, even they both are abomination to the Lord.

16 Щ о ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

Wherefore is there a price in the hand of a fool to get wisdom, seeing he hath no heart to it?

17 П риятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

A friend loveth at all times, and a brother is born for adversity.

18 Ч овек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

A man void of understanding striketh hands, and becometh surety in the presence of his friend.

19 К ойто обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

He loveth transgression that loveth strife: and he that exalteth his gate seeketh destruction.

20 К ойто има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.

He that hath a froward heart findeth no good: and he that hath a perverse tongue falleth into mischief.

21 К ойто ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

He that begetteth a fool doeth it to his sorrow: and the father of a fool hath no joy.

22 В еселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

A merry heart doeth good like a medicine: but a broken spirit drieth the bones.

23 Н ечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

A wicked man taketh a gift out of the bosom to pervert the ways of judgment.

24 М ъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

Wisdom is before him that hath understanding; but the eyes of a fool are in the ends of the earth.

25 Б езумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

A foolish son is a grief to his father, and bitterness to her that bare him.

26 Н е е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

Also to punish the just is not good, nor to strike princes for equity.

27 К ойто щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

He that hath knowledge spareth his words: and a man of understanding is of an excellent spirit.

28 Д аже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.

Even a fool, when he holdeth his peace, is counted wise: and he that shutteth his lips is esteemed a man of understanding.