1 П о-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

Mejor es un bocado seco, y en paz, Que casa de contiendas llena de provisiones.

2 Б лагоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.

El siervo prudente se enseñoreará del hijo que deshonra, Y con los hermanos compartirá la herencia.

3 Г орнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

El crisol para la plata, y la hornaza para el oro; Pero Jehová prueba los corazones.

4 З лосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

El malo está atento al labio inicuo; Y el mentiroso escucha la lengua detractora.

5 К ойто се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

El que escarnece al pobre afrenta a su Hacedor; Y el que se alegra de la calamidad no quedará sin castigo.

6 Ч ада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

Corona de los viejos son los nietos, Y la honra de los hijos, sus padres.

7 Х убава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

No conviene al necio la altilocuencia;!! Cuánto menos al príncipe el labio mentiroso!

8 П одаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

Piedra preciosa es el soborno para el que lo practica; Adondequiera que se vuelve, halla prosperidad.

9 К ойто покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

El que cubre la falta busca amistad; Mas el que la divulga, aparta al amigo.

10 И зобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

La reprensión aprovecha al entendido, Más que cien azotes al necio.

11 З лият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

El rebelde no busca sino el mal, Y mensajero cruel será enviado contra él.

12 П о-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

Mejor es encontrarse con una osa a la cual han robado sus cachorros, Que con un fatuo en su necedad.

13 К ойто въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

El que da mal por bien, No se apartará el mal de su casa.

14 З апочването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

El que comienza la discordia es como quien suelta las aguas; Deja, pues, la contienda, antes que se enrede.

15 К ойто оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

El que justifica al impío, y el que condena al justo, Ambos son igualmente abominación a Jehová.

16 Щ о ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

¿De qué sirve el precio en la mano del necio para comprar sabiduría, No teniendo entendimiento?

17 П риятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

En todo tiempo ama el amigo, Y es como un hermano en tiempo de angustia.

18 Ч овек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

El hombre falto de entendimiento presta fianzas, Y sale por fiador en presencia de su amigo.

19 К ойто обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

El que ama la disputa, ama la transgresión; Y el que abre demasiado la puerta busca su ruina.

20 К ойто има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.

El perverso de corazón nunca hallará el bien, Y el que revuelve con su lengua caerá en el mal.

21 К ойто ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

El que engendra al insensato, para su tristeza lo engendra; Y el padre del necio no se alegrará.

22 В еселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

El corazón alegre constituye buen remedio; Mas el espíritu triste seca los huesos.

23 Н ечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

El impío toma soborno del seno Para pervertir las sendas de la justicia.

24 М ъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

En el rostro del entendido aparece la sabiduría; Mas los ojos del necio vagan hasta el extremo de la tierra.

25 Б езумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

El hijo necio es pesadumbre de su padre, Y amargura a la que lo dio a luz.

26 Н е е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

Ciertamente no es bueno condenar al justo, Ni herir a los nobles que hacen lo recto.

27 К ойто щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

El que ahorra sus palabras tiene sabiduría; De espíritu prudente es el hombre entendido.

28 Д аже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.

Aun el necio, cuando calla, es contado por sabio; El que cierra sus labios es entendido.