1 ( По слав. 34). Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

Disputa, oh Jehová, con los que contra mí contienden; Pelea contra los que me combaten.

2 В земи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.

Echa mano al escudo y al pavés, Y levántate en mi ayuda.

3 И зтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

Saca la lanza, cierra contra mis perseguidores; Di a mi alma: Yo soy tu salvación.

4 Н ека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

Sean avergonzados y confundidos los que buscan mi vida; Sean vueltos atrás y avergonzados los que mi mal intentan.

5 Н ека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

Sean como el tamo delante del viento, Y el ángel de Jehová los acose.

6 Н ека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

Sea su camino tenebroso y resbaladizo, Y el ángel de Jehová los persiga.

7 З ащото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.

Porque sin causa escondieron para mí su red en un hoyo; Sin causa cavaron hoyo para mi alma.

8 Д а дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

Véngale el quebrantamiento sin que lo sepa, Y la red que él escondió lo prenda; Con quebrantamiento caiga en ella.

9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:

Entonces mi alma se alegrará en Jehová; Se regocijará en su salvación.

10 В сичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

Todos mis huesos dirán: Jehová, ¿quién como tú, Que libras al afligido del más fuerte que él, Y al pobre y menesteroso del que le despoja?

11 Н есправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо

Se levantan testigos malvados; De lo que no sé me preguntan;

12 В ъздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.

Me devuelven mal por bien, Para afligir a mi alma.

13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;

Pero yo, cuando ellos enfermaron, me vestí de cilicio; Afligí con ayuno mi alma, Y mi oración se volvía a mi seno.

14 О бхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

Como por mi compañero, como por mi hermano andaba; Como el que trae luto por madre, enlutado me humillaba.

15 Н о когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.

Pero ellos se alegraron en mi adversidad, y se juntaron; Se juntaron contra mí gentes despreciables, y yo no lo entendía; Me despedazaban sin descanso;

16 К ато нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

Como lisonjeros, escarnecedores y truhanes, Crujieron contra mí sus dientes.

17 Г осподи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.

Señor, ¿hasta cuándo verás esto? Rescata mi alma de sus destrucciones, mi vida de los leones.

18 А з ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

Te confesaré en grande congregación; Te alabaré entre numeroso pueblo.

19 Д а не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

No se alegren de mí los que sin causa son mis enemigos, Ni los que me aborrecen sin causa guiñen el ojo.

20 З ащото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

Porque no hablan paz; Y contra los mansos de la tierra piensan palabras engañosas.

21 Д а! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

Ensancharon contra mí su boca; Dijeron:!! Ea, ea, nuestros ojos lo han visto!

22 Т и си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,

Tú lo has visto, oh Jehová; no calles; Señor, no te alejes de mí.

23 С тани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

Muévete y despierta para hacerme justicia, Dios mío y Señor mío, para defender mi causa.

24 С ъди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

Júzgame conforme a tu justicia, Jehová Dios mío, Y no se alegren de mí.

25 Д а не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

No digan en su corazón:!! Ea, alma nuestra! No digan:!! Le hemos devorado!

26 Д а се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

Sean avergonzados y confundidos a una los que de mi mal se alegran; Vístanse de verg: uenza y de confusión los que se engrandecen contra mí.

27 Д а възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

Canten y alégrense los que están a favor de mi justa causa, Y digan siempre: Sea exaltado Jehová, Que ama la paz de su siervo.

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.

Y mi lengua hablará de tu justicia Y de tu alabanza todo el día.