1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

Mi aliento se agota, se acortan mis días, Y me está preparado el sepulcro.

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

No hay conmigo sino escarnecedores, En cuya amargura se detienen mis ojos.

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

Dame fianza, oh Dios; sea mi protección cerca de ti. Porque ¿quién querría responder por mí?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

Porque a éstos has escondido de su corazón la inteligencia; Por tanto, no los exaltarás.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

Al que denuncia a sus amigos como presa, Los ojos de sus hijos desfallecerán.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

El me ha puesto por refrán de pueblos, Y delante de ellos he sido como tamboril.

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

Mis ojos se oscurecieron por el dolor, Y mis pensamientos todos son como sombra.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Los rectos se maravillarán de esto, Y el inocente se levantará contra el impío.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

No obstante, proseguirá el justo su camino, Y el limpio de manos aumentará la fuerza.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

Pero volved todos vosotros, y venid ahora, Y no hallaré entre vosotros sabio.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

Pasaron mis días, fueron arrancados mis pensamientos, Los designios de mi corazón.

12 Н ощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

Pusieron la noche por día, Y la luz se acorta delante de las tinieblas.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

Si yo espero, el Seol es mi casa; Haré mi cama en las tinieblas.

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

A la corrupción he dicho: Mi padre eres tú; A los gusanos: Mi madre y mi hermana.

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

¿Dónde, pues, estará ahora mi esperanza? Y mi esperanza, ¿quién la verá?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

A la profundidad del Seol descenderán, Y juntamente descansarán en el polvo.