1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 Н ощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.