1 С ине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

2 П ази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

3 В ържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

4 К ажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

5 З а да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

6 П онеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си

7 В идях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

8 К ойто минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

9 Б еше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

11 ( Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи

12 К ога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

13 К ато го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

14 К ато бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

15 З атова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

16 П остлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

17 П окрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

18 Е ла, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

19 З ащото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;

20 В зе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.

21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

22 И зведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

23 Д окато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

24 С ега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

25 Д а се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

26 З ащото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

27 Д омът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.