1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 Щ е река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 Т елесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 Т воите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 Т а претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 П ри все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 Ж ивот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 Н о при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 А ко съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 З ащото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 П овтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 З ащо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 Б их бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 Д ните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 П реди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 З емя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.