1 Т огава Иов в отговор рече:

2 М ного такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 С вършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?

4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 Н о аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.

6 А ко говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 Н о сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 Н абръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 Р азкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 З япат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 Б ог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 С трелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 С ъсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 В ретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

16 Л ицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 А ко и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

19 Е то и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.

20 М оите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

21 Д ано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!

22 З ащото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.