1 Т огава Иов в отговор рече:

Then Job answered,

2 М ного такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

“I have heard many such things; Sorry comforters are you all.

3 С вършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?

“Is there no limit to windy words? Or what plagues you that you answer?

4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

“I too could speak like you, If I were in your place. I could compose words against you And shake my head at you.

5 Н о аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.

“I could strengthen you with my mouth, And the solace of my lips could lessen your pain. Job Says God Shattered Him

6 А ко говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

“If I speak, my pain is not lessened, And if I hold back, what has left me?

7 Н о сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

“But now He has exhausted me; You have laid waste all my company.

8 Н абръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

“You have shriveled me up, It has become a witness; And my leanness rises up against me, It testifies to my face.

9 Р азкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

“His anger has torn me and hunted me down, He has gnashed at me with His teeth; My adversary glares at me.

10 З япат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

“They have gaped at me with their mouth, They have slapped me on the cheek with contempt; They have massed themselves against me.

11 Б ог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

“God hands me over to ruffians And tosses me into the hands of the wicked.

12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

“I was at ease, but He shattered me, And He has grasped me by the neck and shaken me to pieces; He has also set me up as His target.

13 С трелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

“His arrows surround me. Without mercy He splits my kidneys open; He pours out my gall on the ground.

14 С ъсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

“He breaks through me with breach after breach; He runs at me like a warrior.

15 В ретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

“I have sewed sackcloth over my skin And thrust my horn in the dust.

16 Л ицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

“My face is flushed from weeping, And deep darkness is on my eyelids,

17 А ко и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

Although there is no violence in my hands, And my prayer is pure.

18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

“O earth, do not cover my blood, And let there be no resting place for my cry.

19 Е то и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.

“Even now, behold, my witness is in heaven, And my advocate is on high.

20 М оите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

“My friends are my scoffers; My eye weeps to God.

21 Д ано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!

“O that a man might plead with God As a man with his neighbor!

22 З ащото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.

“For when a few years are past, I shall go the way of no return.