1 Т огава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

Then the Lord sent Nathan to David. And he came to him and said, “There were two men in one city, the one rich and the other poor.

2 Б огатият имаше овци и говеда твърде много;

“The rich man had a great many flocks and herds.

3 а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; а то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то ме беше като дъщеря.

“But the poor man had nothing except one little ewe lamb Which he bought and nourished; And it grew up together with him and his children. It would eat of his bread and drink of his cup and lie in his bosom, And was like a daughter to him.

4 И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.

“Now a traveler came to the rich man, And he was unwilling to take from his own flock or his own herd, To prepare for the wayfarer who had come to him; Rather he took the poor man’s ewe lamb and prepared it for the man who had come to him.”

5 Т огава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;

Then David’s anger burned greatly against the man, and he said to Nathan, “As the Lord lives, surely the man who has done this deserves to die.

6 и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смирил.

He must make restitution for the lamb fourfold, because he did this thing and had no compassion.”

7 Т огава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;

Nathan then said to David, “ You are the man! Thus says the Lord God of Israel, ‘ It is I who anointed you king over Israel and it is I who delivered you from the hand of Saul.

8 и дадох ти дом на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това.

I also gave you your master’s house and your master’s wives into your care, and I gave you the house of Israel and Judah; and if that had been too little, I would have added to you many more things like these!

9 З ащото презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.

Why have you despised the word of the Lord by doing evil in His sight? You have struck down Uriah the Hittite with the sword, have taken his wife to be your wife, and have killed him with the sword of the sons of Ammon.

10 С ега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.

Now therefore, the sword shall never depart from your house, because you have despised Me and have taken the wife of Uriah the Hittite to be your wife.’

11 Т ака казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.

Thus says the Lord, ‘Behold, I will raise up evil against you from your own household; I will even take your wives before your eyes and give them to your companion, and he will lie with your wives in broad daylight.

12 З ащото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.

Indeed you did it secretly, but I will do this thing before all Israel, and under the sun.’”

13 Т огава Давид каза на Натана: Съгреших Господу, А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.

Then David said to Nathan, “ I have sinned against the Lord.” And Nathan said to David, “The Lord also has taken away your sin; you shall not die.

14 Н о понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.

However, because by this deed you have given occasion to the enemies of the Lord to blaspheme, the child also that is born to you shall surely die.”

15 И Натан си отиде у дома си. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя.

So Nathan went to his house. Loss of a Child Then the Lord struck the child that Uriah’s widow bore to David, so that he was very sick.

16 Д авид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.

David therefore inquired of God for the child; and David fasted and went and lay all night on the ground.

17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го дигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.

The elders of his household stood beside him in order to raise him up from the ground, but he was unwilling and would not eat food with them.

18 И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!

Then it happened on the seventh day that the child died. And the servants of David were afraid to tell him that the child was dead, for they said, “Behold, while the child was still alive, we spoke to him and he did not listen to our voice. How then can we tell him that the child is dead, since he might do himself harm!”

19 Н о Давид, като видя че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря.

But when David saw that his servants were whispering together, David perceived that the child was dead; so David said to his servants, “Is the child dead?” And they said, “He is dead.”

20 Т огава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се помоли. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.

So David arose from the ground, washed, anointed himself, and changed his clothes; and he came into the house of the Lord and worshiped. Then he came to his own house, and when he requested, they set food before him and he ate.

21 А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!

Then his servants said to him, “What is this thing that you have done? While the child was alive, you fasted and wept; but when the child died, you arose and ate food.”

22 А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.

He said, “While the child was still alive, I fasted and wept; for I said, ‘ Who knows, the Lord may be gracious to me, that the child may live.’

23 Н о сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.

But now he has died; why should I fast? Can I bring him back again? I will go to him, but he will not return to me.” Solomon Born

24 С лед това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,

Then David comforted his wife Bathsheba, and went in to her and lay with her; and she gave birth to a son, and he named him Solomon. Now the Lord loved him

25 и прати чрез пророка Натана та го нараче Едидия, заради Господа.

and sent word through Nathan the prophet, and he named him Jedidiah for the Lord’s sake. War Again

26 А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.

Now Joab fought against Rabbah of the sons of Ammon and captured the royal city.

27 И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.

Joab sent messengers to David and said, “I have fought against Rabbah, I have even captured the city of waters.

28 С ега, прочее, събери останалите люде та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.

Now therefore, gather the rest of the people together and camp against the city and capture it, or I will capture the city myself and it will be named after me.”

29 З атова Давид събра всичките люде та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.

So David gathered all the people and went to Rabbah, fought against it and captured it.

30 И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.

Then he took the crown of their king from his head; and its weight was a talent of gold, and in it was a precious stone; and it was placed on David’s head. And he brought out the spoil of the city in great amounts.

31 И зведе и людете, които бяха в него, та го тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.

He also brought out the people who were in it, and set them under saws, sharp iron instruments, and iron axes, and made them pass through the brickkiln. And thus he did to all the cities of the sons of Ammon. Then David and all the people returned to Jerusalem.