1 Е то думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.

These are the words of the covenant which the Lord commanded Moses to make with the sons of Israel in the land of Moab, besides the covenant which He had made with them at Horeb.

2 М оисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;

And Moses summoned all Israel and said to them, “You have seen all that the Lord did before your eyes in the land of Egypt to Pharaoh and all his servants and all his land;

3 г олемите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;

the great trials which your eyes have seen, those great signs and wonders.

4 н о до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.

Yet to this day the Lord has not given you a heart to know, nor eyes to see, nor ears to hear.

5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,

I have led you forty years in the wilderness; your clothes have not worn out on you, and your sandal has not worn out on your foot.

6 х ляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

You have not eaten bread, nor have you drunk wine or strong drink, in order that you might know that I am the Lord your God.

7 И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излезе против нас на бой; а ние ги поразихме,

When you reached this place, Sihon the king of Heshbon and Og the king of Bashan came out to meet us for battle, but we defeated them;

8 з авладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

and we took their land and gave it as an inheritance to the Reubenites, the Gadites, and the half-tribe of the Manassites.

9 П азете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.

So keep the words of this covenant to do them, that you may prosper in all that you do.

10 Д нес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,

“You stand today, all of you, before the Lord your God: your chiefs, your tribes, your elders and your officers, even all the men of Israel,

11 ч адата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, -

your little ones, your wives, and the alien who is within your camps, from the one who chops your wood to the one who draws your water,

12 з а да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,

that you may enter into the covenant with the Lord your God, and into His oath which the Lord your God is making with you today,

13 з а да те утвърди днес на Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.

in order that He may establish you today as His people and that He may be your God, just as He spoke to you and as He swore to your fathers, to Abraham, Isaac, and Jacob.

14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,

“Now not with you alone am I making this covenant and this oath,

15 н о както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас;

but both with those who stand here with us today in the presence of the Lord our God and with those who are not with us here today

16 ( защото вие знаехте как живяхме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;

(for you know how we lived in the land of Egypt, and how we came through the midst of the nations through which you passed;

17 и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);

moreover, you have seen their abominations and their idols of wood, stone, silver, and gold, which they had with them);

18 т ъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,

so that there will not be among you a man or woman, or family or tribe, whose heart turns away today from the Lord our God, to go and serve the gods of those nations; that there will not be among you a root bearing poisonous fruit and wormwood.

19 т а, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.

It shall be when he hears the words of this curse, that he will boast, saying, ‘I have peace though I walk in the stubbornness of my heart in order to destroy the watered land with the dry.’

20 Б ог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревността Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.

The Lord shall never be willing to forgive him, but rather the anger of the Lord and His jealousy will burn against that man, and every curse which is written in this book will rest on him, and the Lord will blot out his name from under heaven.

21 Г оспод ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.

Then the Lord will single him out for adversity from all the tribes of Israel, according to all the curses of the covenant which are written in this book of the law.

22 А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите нанесени на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:

“Now the generation to come, your sons who rise up after you and the foreigner who comes from a distant land, when they see the plagues of the land and the diseases with which the Lord has afflicted it, will say,

23 Ц ялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адам и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.

‘All its land is brimstone and salt, a burning waste, unsown and unproductive, and no grass grows in it, like the overthrow of Sodom and Gomorrah, Admah and Zeboiim, which the Lord overthrew in His anger and in His wrath.’

24 В сичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?

All the nations will say, ‘ Why has the Lord done thus to this land? Why this great outburst of anger?’

25 Т огава ще им думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,

Then men will say, ‘ Because they forsook the covenant of the Lord, the God of their fathers, which He made with them when He brought them out of the land of Egypt.

26 и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, -

They went and served other gods and worshiped them, gods whom they have not known and whom He had not allotted to them.

27 з а това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.

Therefore, the anger of the Lord burned against that land, to bring upon it every curse which is written in this book;

28 И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.

and the Lord uprooted them from their land in anger and in fury and in great wrath, and cast them into another land, as it is this day.’

29 С критото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.

“ The secret things belong to the Lord our God, but the things revealed belong to us and to our sons forever, that we may observe all the words of this law.