1 Т огава Иов в отговор рече:

Then Job answered,

2 С лушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

“Listen carefully to my speech, And let this be your way of consolation.

3 П отърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

“Bear with me that I may speak; Then after I have spoken, you may mock.

4 З а човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

“As for me, is my complaint to man? And why should I not be impatient?

5 П огледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.

“Look at me, and be astonished, And put your hand over your mouth.

6 С амо да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

“Even when I remember, I am disturbed, And horror takes hold of my flesh.

7 З ащо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.

“Why do the wicked still live, Continue on, also become very powerful?

8 Ч адата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

“Their descendants are established with them in their sight, And their offspring before their eyes,

9 Д омовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

Their houses are safe from fear, And the rod of God is not on them.

10 Г оведата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.

“His ox mates without fail; His cow calves and does not abort.

11 П ущат чадата си като овце; И децата им скачат.

“They send forth their little ones like the flock, And their children skip about.

12 П еят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

“They sing to the timbrel and harp And rejoice at the sound of the flute.

13 П рекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

“They spend their days in prosperity, And suddenly they go down to Sheol.

14 В се пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

“They say to God, ‘ Depart from us! We do not even desire the knowledge of Your ways.

15 Щ о е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

‘ Who is the Almighty, that we should serve Him, And what would we gain if we entreat Him?’

16 Е то, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

“Behold, their prosperity is not in their hand; The counsel of the wicked is far from me.

17 К олко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.

“How often is the lamp of the wicked put out, Or does their calamity fall on them? Does God apportion destruction in His anger?

18 Т е са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

“Are they as straw before the wind, And like chaff which the storm carries away?

19 Д умате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

“ You say, ‘ God stores away a man’s iniquity for his sons.’ Let God repay him so that he may know it.

20 С обствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

“Let his own eyes see his decay, And let him drink of the wrath of the Almighty.

21 З ащото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

“For what does he care for his household after him, When the number of his months is cut off?

22 Щ е научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

“Can anyone teach God knowledge, In that He judges those on high?

23 Е дин умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

“One dies in his full strength, Being wholly at ease and satisfied;

24 Р ебрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

His sides are filled out with fat, And the marrow of his bones is moist,

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

While another dies with a bitter soul, Never even tasting anything good.

26 З аедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

“Together they lie down in the dust, And worms cover them.

27 Е то, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

“Behold, I know your thoughts, And the plans by which you would wrong me.

28 З ащото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

“For you say, ‘Where is the house of the nobleman, And where is the tent, the dwelling places of the wicked?’

29 Н е сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -

“Have you not asked wayfaring men, And do you not recognize their witness?

30 Ч е нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

“For the wicked is reserved for the day of calamity; They will be led forth at the day of fury.

31 К ой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

“Who will confront him with his actions, And who will repay him for what he has done?

32 Н о и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.

“While he is carried to the grave, Men will keep watch over his tomb.

33 Б уците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,

“The clods of the valley will gently cover him; Moreover, all men will follow after him, While countless ones go before him.

34 К ак, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?

“How then will you vainly comfort me, For your answers remain full of falsehood?”