1 ( По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

Oh give thanks to the Lord, call upon His name; Make known His deeds among the peoples.

2 П ейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

Sing to Him, sing praises to Him; Speak of all His wonders.

3 Х валете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

Glory in His holy name; Let the heart of those who seek the Lord be glad.

4 Т ърсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

Seek the Lord and His strength; Seek His face continually.

5 П омнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

Remember His wonders which He has done, His marvels and the judgments uttered by His mouth,

6 В ие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

O seed of Abraham, His servant, O sons of Jacob, His chosen ones!

7 Т ой е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

He is the Lord our God; His judgments are in all the earth.

8 В сякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,

He has remembered His covenant forever, The word which He commanded to a thousand generations,

9 К оето изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,

The covenant which He made with Abraham, And His oath to Isaac.

10 К оято утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.

Then He confirmed it to Jacob for a statute, To Israel as an everlasting covenant,

11 К ато рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

Saying, “ To you I will give the land of Canaan As the portion of your inheritance,”

12 К огато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

When they were only a few men in number, Very few, and strangers in it.

13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

And they wandered about from nation to nation, From one kingdom to another people.

14 Т ой не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

He permitted no man to oppress them, And He reproved kings for their sakes:

15 К ато каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

“ Do not touch My anointed ones, And do My prophets no harm.”

16 П осле призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

And He called for a famine upon the land; He broke the whole staff of bread.

17 И зпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

He sent a man before them, Joseph, who was sold as a slave.

18 С тиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,

They afflicted his feet with fetters, He himself was laid in irons;

19 Д окато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

Until the time that his word came to pass, The word of the Lord tested him.

20 Ц арят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

The king sent and released him, The ruler of peoples, and set him free.

21 П остави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

He made him lord of his house And ruler over all his possessions,

22 З а да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

To imprison his princes at will, That he might teach his elders wisdom.

23 Т огава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

Israel also came into Egypt; Thus Jacob sojourned in the land of Ham.

24 Г дето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.

And He caused His people to be very fruitful, And made them stronger than their adversaries.

25 О бърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му

He turned their heart to hate His people, To deal craftily with His servants.

26 П рати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.

He sent Moses His servant, And Aaron, whom He had chosen.

27 К оито извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.

They performed His wondrous acts among them, And miracles in the land of Ham.

28 Т ой изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.

He sent darkness and made it dark; And they did not rebel against His words.

29 П ревърна водите им в кръв, И измори рибите им.

He turned their waters into blood And caused their fish to die.

30 З емята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.

Their land swarmed with frogs Even in the chambers of their kings.

31 Т ой рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

He spoke, and there came a swarm of flies And gnats in all their territory.

32 Д аде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

He gave them hail for rain, And flaming fire in their land.

33 П орази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.

He struck down their vines also and their fig trees, And shattered the trees of their territory.

34 Р ече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

He spoke, and locusts came, And young locusts, even without number,

35 К оито изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

And ate up all vegetation in their land, And ate up the fruit of their ground.

36 П орази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

He also struck down all the firstborn in their land, The first fruits of all their vigor.

37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.

Then He brought them out with silver and gold, And among His tribes there was not one who stumbled.

38 Р азвесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

Egypt was glad when they departed, For the dread of them had fallen upon them.

39 Р азпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.

He spread a cloud for a covering, And fire to illumine by night.

40 Т е поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.

They asked, and He brought quail, And satisfied them with the bread of heaven.

41 Р азцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.

He opened the rock and water flowed out; It ran in the dry places like a river.

42 З ащото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

For He remembered His holy word With Abraham His servant;

43 Т ака изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

And He brought forth His people with joy, His chosen ones with a joyful shout.

44 Д аде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.

He gave them also the lands of the nations, That they might take possession of the fruit of the peoples’ labor,

45 З а да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.

So that they might keep His statutes And observe His laws, Praise the Lord!