1 ( По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

Oh give thanks to the Lord, call upon His name; Make known His deeds among the peoples.

2 П ейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

Sing to Him, sing praises to Him; Speak of all His wonders.

3 Х валете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

Glory in His holy name; Let the heart of those who seek the Lord be glad.

4 Т ърсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

Seek the Lord and His strength; Seek His face continually.

5 П омнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

Remember His wonders which He has done, His marvels and the judgments uttered by His mouth,

6 В ие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

O seed of Abraham, His servant, O sons of Jacob, His chosen ones!

7 Т ой е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

He is the Lord our God; His judgments are in all the earth.

8 В сякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения,

He has remembered His covenant forever, The word which He commanded to a thousand generations,

9 К оето изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака,

The covenant which He made with Abraham, And His oath to Isaac.

10 К оято утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,

Then He confirmed it to Jacob for a statute, To Israel as an everlasting covenant,

11 К ато рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

Saying, “ To you I will give the land of Canaan As the portion of your inheritance,”

12 К огато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

When they were only a few men in number, Very few, and strangers in it.

13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

And they wandered about from nation to nation, From one kingdom to another people.

14 Т ой не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

He permitted no man to oppress them, And He reproved kings for their sakes:

15 & lt;Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

“ Do not touch My anointed ones, And do My prophets no harm.”

16 П осле призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

And He called for a famine upon the land; He broke the whole staff of bread.

17 И зпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

He sent a man before them, Joseph, who was sold as a slave.

18 С тиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото,

They afflicted his feet with fetters, He himself was laid in irons;

19 Д о като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

Until the time that his word came to pass, The word of the Lord tested him.

20 Ц арят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

The king sent and released him, The ruler of peoples, and set him free.

21 П остави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

He made him lord of his house And ruler over all his possessions,

22 З а да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

To imprison his princes at will, That he might teach his elders wisdom.

23 Т огава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

Israel also came into Egypt; Thus Jacob sojourned in the land of Ham.

24 Г дето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.

And He caused His people to be very fruitful, And made them stronger than their adversaries.

25 О бърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.

He turned their heart to hate His people, To deal craftily with His servants.

26 П рати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.

He sent Moses His servant, And Aaron, whom He had chosen.

27 К оито извършиха всред тях знаменията <Му >И чудесата <Му> в Хамовата земя.

They performed His wondrous acts among them, And miracles in the land of Ham.

28 Т ой изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите <Му> {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.

He sent darkness and made it dark; And they did not rebel against His words.

29 П ревърна водите им в кръв, И измори рибите им.

He turned their waters into blood And caused their fish to die.

30 З емята им кипна с жаби <Дори> до вътрешните стаи на царете им.

Their land swarmed with frogs Even in the chambers of their kings.

31 Т ой рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

He spoke, and there came a swarm of flies And gnats in all their territory.

32 Д аде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

He gave them hail for rain, And flaming fire in their land.

33 П орази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи <всичките> дървета в пределите им.

He struck down their vines also and their fig trees, And shattered the trees of their territory.

34 Р ече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

He spoke, and locusts came, And young locusts, even without number,

35 К оито изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

And ate up all vegetation in their land, And ate up the fruit of their ground.

36 П орази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

He also struck down all the firstborn in their land, The first fruits of all their vigor.

37 И изведе <людете Си> със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше <по пътя>.

Then He brought them out with silver and gold, And among His tribes there was not one who stumbled.

38 Р азвесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

Egypt was glad when they departed, For the dread of them had fallen upon them.

39 Р азпростря облак да <ги> покрива. И огън да <им> свети нощем.

He spread a cloud for a covering, And fire to illumine by night.

40 Т е поискаха и Той <им> докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.

They asked, and He brought quail, And satisfied them with the bread of heaven.

41 Р азцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места <като> река.

He opened the rock and water flowed out; It ran in the dry places like a river.

42 З ащото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

For He remembered His holy word With Abraham His servant;

43 Т ака изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

And He brought forth His people with joy, His chosen ones with a joyful shout.

44 Д аде им земите на народите; И те усвоиха <плода, за който> племената бяха се трудили,

He gave them also the lands of the nations, That they might take possession of the fruit of the peoples’ labor,

45 З а да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.

So that they might keep His statutes And observe His laws, Praise the Lord!