1 С оломоновата песен на песните.

The Song of Songs, which is Solomon’s.

2 Н ека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

“ May he kiss me with the kisses of his mouth! For your love is better than wine.

3 Т воите масла са благоуханни; Името ти е <ароматно като> излеяно масло; Затова те обичат девиците.

“Your oils have a pleasing fragrance, Your name is like purified oil; Therefore the maidens love you.

4 П ривлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще <се> {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

“Draw me after you and let us run together! The king has brought me into his chambers.” “ We will rejoice in you and be glad; We will extol your love more than wine. Rightly do they love you.”

5 Ч ерна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

“ I am black but lovely, O daughters of Jerusalem, Like the tents of Kedar, Like the curtains of Solomon.

6 Н е ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.

“Do not stare at me because I am swarthy, For the sun has burned me. My mother’s sons were angry with me; They made me caretaker of the vineyards, But I have not taken care of my own vineyard.

7 К ажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш <стадото си>, где <го> успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

“Tell me, O you whom my soul loves, Where do you pasture your flock, Where do you make it lie down at noon? For why should I be like one who veils herself Beside the flocks of your companions?” Solomon, the Lover, Speaks

8 А ко ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

“ If you yourself do not know, Most beautiful among women, Go forth on the trail of the flock And pasture your young goats By the tents of the shepherds.

9 У подобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

“ To me, my darling, you are like My mare among the chariots of Pharaoh.

10 К расиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

“Your cheeks are lovely with ornaments, Your neck with strings of beads.”

11 Щ е ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

“ We will make for you ornaments of gold With beads of silver.”

12 Д окато царят <седи> на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

“ While the king was at his table, My perfume gave forth its fragrance.

13 В ъзлюбеният ми е за мене <като> китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

“My beloved is to me a pouch of myrrh Which lies all night between my breasts.

14 В ъзлюбленият ми е за мене <като> кипрова китка В лозята на Енгади.

“My beloved is to me a cluster of henna blossoms In the vineyards of Engedi.”

15 Е то, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти <са като> на гълъбите.

“ How beautiful you are, my darling, How beautiful you are! Your eyes are like doves.”

16 Е то, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.

“ How handsome you are, my beloved, And so pleasant! Indeed, our couch is luxuriant!

17 Г редите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

“The beams of our houses are cedars, Our rafters, cypresses.