1 С лед това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, <да отидат при него>.

Now it came about after these things that Joseph was told, “Behold, your father is sick.” So he took his two sons Manasseh and Ephraim with him.

2 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

When it was told to Jacob, “Behold, your son Joseph has come to you,” Israel collected his strength and sat up in the bed.

3 И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

Then Jacob said to Joseph, “ God Almighty appeared to me at Luz in the land of Canaan and blessed me,

4 Е то, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи <от теб>; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание.

and He said to me, ‘Behold, I will make you fruitful and numerous, and I will make you a company of peoples, and will give this land to your descendants after you for an everlasting possession.’

5 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.

Now your two sons, who were born to you in the land of Egypt before I came to you in Egypt, are mine; Ephraim and Manasseh shall be mine, as Reuben and Simeon are.

6 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с <името на тия> свои братя.

But your offspring that have been born after them shall be yours; they shall be called by the names of their brothers in their inheritance.

7 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).

Now as for me, when I came from Paddan, Rachel died, to my sorrow, in the land of Canaan on the journey, when there was still some distance to go to Ephrath; and I buried her there on the way to Ephrath (that is, Bethlehem).”

8 И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?

When Israel saw Joseph’s sons, he said, “Who are these?”

9 А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

Joseph said to his father, “ They are my sons, whom God has given me here.” So he said, “Bring them to me, please, that I may bless them.”

10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, <Иосиф> ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.

Now the eyes of Israel were so dim from age that he could not see. Then Joseph brought them close to him, and he kissed them and embraced them.

11 И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

Israel said to Joseph, “I never expected to see your face, and behold, God has let me see your children as well.”

12 И Иосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята.

Then Joseph took them from his knees, and bowed with his face to the ground.

13 П осле Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

Joseph took them both, Ephraim with his right hand toward Israel’s left, and Manasseh with his left hand toward Israel’s right, and brought them close to him.

14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

But Israel stretched out his right hand and laid it on the head of Ephraim, who was the younger, and his left hand on Manasseh’s head, crossing his hands, although Manasseh was the firstborn.

15 И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден;

He blessed Joseph, and said, “ The God before whom my fathers Abraham and Isaac walked, The God who has been my shepherd all my life to this day,

16 а нгелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.

The angel who has redeemed me from all evil, Bless the lads; And may my name live on in them, And the names of my fathers Abraham and Isaac; And may they grow into a multitude in the midst of the earth.”

17 Н о като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.

When Joseph saw that his father laid his right hand on Ephraim’s head, it displeased him; and he grasped his father’s hand to remove it from Ephraim’s head to Manasseh’s head.

18 И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.

Joseph said to his father, “Not so, my father, for this one is the firstborn. Place your right hand on his head.”

19 Н о баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.

But his father refused and said, “I know, my son, I know; he also will become a people and he also will be great. However, his younger brother shall be greater than he, and his descendants shall become a multitude of nations.”

20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия.

He blessed them that day, saying, “By you Israel will pronounce blessing, saying, ‘May God make you like Ephraim and Manasseh!’” Thus he put Ephraim before Manasseh.

21 С лед това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.

Then Israel said to Joseph, “Behold, I am about to die, but God will be with you, and bring you back to the land of your fathers.

22 В прочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който <дял> взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.

I give you one portion more than your brothers, which I took from the hand of the Amorite with my sword and my bow.”