1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

Now Jacob saw that there was grain in Egypt, and Jacob said to his sons, “Why are you staring at one another?”

2 Р ече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

He said, “Behold, I have heard that there is grain in Egypt; go down there and buy some for us from that place, so that we may live and not die.”

3 Т огава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

Then ten brothers of Joseph went down to buy grain from Egypt.

4 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

But Jacob did not send Joseph’s brother Benjamin with his brothers, for he said, “ I am afraid that harm may befall him.”

5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

So the sons of Israel came to buy grain among those who were coming, for the famine was in the land of Canaan also.

6 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

Now Joseph was the ruler over the land; he was the one who sold to all the people of the land. And Joseph’s brothers came and bowed down to him with their faces to the ground.

7 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

When Joseph saw his brothers he recognized them, but he disguised himself to them and spoke to them harshly. And he said to them, “Where have you come from?” And they said, “From the land of Canaan, to buy food.”

8 ( <А при все, че> Иосиф позна братята си, те не го познаха).

But Joseph had recognized his brothers, although they did not recognize him.

9 Т огава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

Joseph remembered the dreams which he had about them, and said to them, “You are spies; you have come to look at the undefended parts of our land.”

10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

Then they said to him, “No, my lord, but your servants have come to buy food.

11 Н ие всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

We are all sons of one man; we are honest men, your servants are not spies.”

12 Н о той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

Yet he said to them, “No, but you have come to look at the undefended parts of our land!”

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

But they said, “Your servants are twelve brothers in all, the sons of one man in the land of Canaan; and behold, the youngest is with our father today, and one is no longer alive.”

14 И Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

Joseph said to them, “It is as I said to you, you are spies;

15 Е то как ще бъдете опитани: <В името> на Фараона {Еврейски: Фараон живее.}, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

by this you will be tested: by the life of Pharaoh, you shall not go from this place unless your youngest brother comes here!

16 П ратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, <в името> на Фараона, наистина вие сте шпиони.

Send one of you that he may get your brother, while you remain confined, that your words may be tested, whether there is truth in you. But if not, by the life of Pharaoh, surely you are spies.”

17 И ги постави под стража за три дена.

So he put them all together in prison for three days.

18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

Now Joseph said to them on the third day, “Do this and live, for I fear God:

19 А ко сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди {Еврейски: За глада в дома ви.},

if you are honest men, let one of your brothers be confined in your prison; but as for the rest of you, go, carry grain for the famine of your households,

20 п а ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

and bring your youngest brother to me, so your words may be verified, and you will not die.” And they did so.

21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

Then they said to one another, “ Truly we are guilty concerning our brother, because we saw the distress of his soul when he pleaded with us, yet we would not listen; therefore this distress has come upon us.”

22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

Reuben answered them, saying, “ Did I not tell you, ‘Do not sin against the boy’; and you would not listen? Now comes the reckoning for his blood.”

23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

They did not know, however, that Joseph understood, for there was an interpreter between them.

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

He turned away from them and wept. But when he returned to them and spoke to them, he took Simeon from them and bound him before their eyes.

25 Т огава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

Then Joseph gave orders to fill their bags with grain and to restore every man’s money in his sack, and to give them provisions for the journey. And thus it was done for them.

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.

So they loaded their donkeys with their grain and departed from there.

27 Н о когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

As one of them opened his sack to give his donkey fodder at the lodging place, he saw his money; and behold, it was in the mouth of his sack.

28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

Then he said to his brothers, “My money has been returned, and behold, it is even in my sack.” And their hearts sank, and they turned trembling to one another, saying, “ What is this that God has done to us?” Simeon Is Held Hostage

29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

When they came to their father Jacob in the land of Canaan, they told him all that had happened to them, saying,

30 Р екоха: Човекът, който е господар, на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци <дошли> да съгледат страната.

“The man, the lord of the land, spoke harshly with us, and took us for spies of the country.

31 Н о ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

But we said to him, ‘We are honest men; we are not spies.

32 д ванадесет братя сме, синове на един баща {Еврейски: синове на баща си.}; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

We are twelve brothers, sons of our father; one is no longer alive, and the youngest is with our father today in the land of Canaan.’

33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете <жито> за гладните си домочадия {Еврейски: За глада в дома ви.} и си идете,

The man, the lord of the land, said to us, ‘ By this I will know that you are honest men: leave one of your brothers with me and take grain for the famine of your households, and go.

34 п а ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

But bring your youngest brother to me that I may know that you are not spies, but honest men. I will give your brother to you, and you may trade in the land.’”

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

Now it came about as they were emptying their sacks, that behold, every man’s bundle of money was in his sack; and when they and their father saw their bundles of money, they were dismayed.

36 Т огава баща им Яков каза: Вие ме <оставихте> без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

Their father Jacob said to them, “You have bereaved me of my children: Joseph is no more, and Simeon is no more, and you would take Benjamin; all these things are against me.”

37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

Then Reuben spoke to his father, saying, “You may put my two sons to death if I do not bring him back to you; put him in my care, and I will return him to you.”

38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

But Jacob said, “My son shall not go down with you; for his brother is dead, and he alone is left. If harm should befall him on the journey you are taking, then you will bring my gray hair down to Sheol in sorrow.”