1 Т огава теманецът Елифад в отговор рече:

Then Eliphaz the Temanite responded,

2 М ъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

“Should a wise man answer with windy knowledge And fill himself with the east wind?

3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

“Should he argue with useless talk, Or with words which are not profitable?

4 Н аистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.

“Indeed, you do away with reverence And hinder meditation before God.

5 З ащото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

“For your guilt teaches your mouth, And you choose the language of the crafty.

6 Т воите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

“Your own mouth condemns you, and not I; And your own lips testify against you.

7 Т и ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

“Were you the first man to be born, Or were you brought forth before the hills?

8 Ч ул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

“Do you hear the secret counsel of God, And limit wisdom to yourself?

9 Щ о знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

“ What do you know that we do not know? What do you understand that we do not?

10 И ма и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

“Both the gray-haired and the aged are among us, Older than your father.

11 Б ожиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

“Are the consolations of God too small for you, Even the word spoken gently with you?

12 К акво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

“Why does your heart carry you away? And why do your eyes flash,

13 Т а обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?

That you should turn your spirit against God And allow such words to go out of your mouth?

14 Щ о е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

“What is man, that he should be pure, Or he who is born of a woman, that he should be righteous?

15 Е то, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

“Behold, He puts no trust in His holy ones, And the heavens are not pure in His sight;

16 К олко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

How much less one who is detestable and corrupt, Man, who drinks iniquity like water! What Eliphaz Has Seen of Life

17 А з ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

“I will tell you, listen to me; And what I have seen I will also declare;

18 ( Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;

What wise men have told, And have not concealed from their fathers,

19 Н а които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

To whom alone the land was given, And no alien passed among them.

20 Н ечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

“The wicked man writhes in pain all his days, And numbered are the years stored up for the ruthless.

21 У жасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

“ Sounds of terror are in his ears; While at peace the destroyer comes upon him.

22 Н е вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

“He does not believe that he will return from darkness, And he is destined for the sword.

23 С кита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

“He wanders about for food, saying, ‘Where is it?’ He knows that a day of darkness is at hand.

24 С кръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

“Distress and anguish terrify him, They overpower him like a king ready for the attack,

25 П онеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

Because he has stretched out his hand against God And conducts himself arrogantly against the Almighty.

26 С пусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

“He rushes headlong at Him With his massive shield.

27 П онеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

“For he has covered his face with his fat And made his thighs heavy with flesh.

28 Т ой се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

“He has lived in desolate cities, In houses no one would inhabit, Which are destined to become ruins.

29 Н яма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

“He will not become rich, nor will his wealth endure; And his grain will not bend down to the ground.

30 Н яма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.

“He will not escape from darkness; The flame will wither his shoots, And by the breath of His mouth he will go away.

31 Н ека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

“Let him not trust in emptiness, deceiving himself; For emptiness will be his reward.

32 П реди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

“It will be accomplished before his time, And his palm branch will not be green.

33 Щ е изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

“He will drop off his unripe grape like the vine, And will cast off his flower like the olive tree.

34 З ащото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

“For the company of the godless is barren, And fire consumes the tents of the corrupt.

35 З ачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

“They conceive mischief and bring forth iniquity, And their mind prepares deception.”