1 Ч овекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

“ Man, who is born of woman, Is short-lived and full of turmoil.

2 Ц ъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

“ Like a flower he comes forth and withers. He also flees like a shadow and does not remain.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

“You also open Your eyes on him And bring him into judgment with Yourself.

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

“ Who can make the clean out of the unclean? No one!

5 Т ъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

“Since his days are determined, The number of his months is with You; And his limits You have set so that he cannot pass.

6 О твърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

“ Turn Your gaze from him that he may rest, Until he fulfills his day like a hired man.

7 З ащото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

“For there is hope for a tree, When it is cut down, that it will sprout again, And its shoots will not fail.

8 Д аже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

“Though its roots grow old in the ground And its stump dies in the dry soil,

9 П онеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

At the scent of water it will flourish And put forth sprigs like a plant.

10 Н о човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

“But man dies and lies prostrate. Man expires, and where is he?

11 К акто водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

“ As water evaporates from the sea, And a river becomes parched and dried up,

12 Т ака човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

So man lies down and does not rise. Until the heavens are no longer, He will not awake nor be aroused out of his sleep.

13 О , дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!

“Oh that You would hide me in Sheol, That You would conceal me until Your wrath returns to You, That You would set a limit for me and remember me!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

“If a man dies, will he live again ? All the days of my struggle I will wait Until my change comes.

15 Щ е повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

“You will call, and I will answer You; You will long for the work of Your hands.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

“For now You number my steps, You do not observe my sin.

17 П рестъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

“My transgression is sealed up in a bag, And You wrap up my iniquity.

18 Н аистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

“But the falling mountain crumbles away, And the rock moves from its place;

19 & lt;Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.

Water wears away stones, Its torrents wash away the dust of the earth; So You destroy man’s hope.

20 Н адделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

“You forever overpower him and he departs; You change his appearance and send him away.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

“His sons achieve honor, but he does not know it; Or they become insignificant, but he does not perceive it.

22 & lt;Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

“But his body pains him, And he mourns only for himself.”