1 З а предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.

A good name is to be more desired than great wealth, Favor is better than silver and gold.

2 Б огат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

The rich and the poor have a common bond, The Lord is the maker of them all.

3 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

The prudent sees the evil and hides himself, But the naive go on, and are punished for it.

4 Н аградата на смирението <и> на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

The reward of humility and the fear of the Lord Are riches, honor and life.

5 Т ръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

Thorns and snares are in the way of the perverse; He who guards himself will be far from them.

6 В ъзпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Train up a child in the way he should go, Even when he is old he will not depart from it.

7 Б огатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

The rich rules over the poor, And the borrower becomes the lender’s slave.

8 К ойто сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

He who sows iniquity will reap vanity, And the rod of his fury will perish.

9 К ойто има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

He who is generous will be blessed, For he gives some of his food to the poor.

10 И зпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

Drive out the scoffer, and contention will go out, Even strife and dishonor will cease.

11 К ойто обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

He who loves purity of heart And whose speech is gracious, the king is his friend.

12 О чите на Господа пазят <онзи, който има> знание, И той осуетява думите на коварния.

The eyes of the Lord preserve knowledge, But He overthrows the words of the treacherous man.

13 Л енивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

The sluggard says, “There is a lion outside; I will be killed in the streets!”

14 У стата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

The mouth of an adulteress is a deep pit; He who is cursed of the Lord will fall into it.

15 Б езумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

Foolishness is bound up in the heart of a child; The rod of discipline will remove it far from him.

16 К ойто угнетява сиромаха, за да умножи <богатството> си, И който дава на богатия, непременно <ще изпадне> в немотия.

He who oppresses the poor to make more for himself Or who gives to the rich, will only come to poverty.

17 П риклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

Incline your ear and hear the words of the wise, And apply your mind to my knowledge;

18 З ащото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

For it will be pleasant if you keep them within you, That they may be ready on your lips.

19 З а да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на <тях> днес - да! тебе.

So that your trust may be in the Lord, I have taught you today, even you.

20 Н е писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

Have I not written to you excellent things Of counsels and knowledge,

21 З а да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

To make you know the certainty of the words of truth That you may correctly answer him who sent you?

22 Н е оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

Do not rob the poor because he is poor, Or crush the afflicted at the gate;

23 З ащото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

For the Lord will plead their case And take the life of those who rob them.

24 Н е завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

Do not associate with a man given to anger; Or go with a hot-tempered man,

25 Д а не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

Or you will learn his ways And find a snare for yourself.

26 Н е бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

Do not be among those who give pledges, Among those who become guarantors for debts.

27 А ко нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

If you have nothing with which to pay, Why should he take your bed from under you?

28 Н е премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

Do not move the ancient boundary Which your fathers have set.

29 В идял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

Do you see a man skilled in his work? He will stand before kings; He will not stand before obscure men.