1 З а предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.

Un nume bun este mai de dorit decât mari bogăţii şi a fi apreciat face mai mult decât argintul şi aurul.

2 Б огат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

Bogatul şi săracul au un lucru comun: Domnul i-a creat pe amândoi.

3 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

Omul prudent vede pericolul şi se ascunde, dar nesăbuitul merge înainte şi va suferi.

4 Н аградата на смирението <и> на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

Smerenia şi frica de Domnul aduc bogăţie, onoare şi viaţă.

5 Т ръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

Pe căile celui rău sunt spini şi curse, dar cine îşi păzeşte sufletul se ţine departe de ele.

6 В ъзпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Învaţă-l pe copil calea pe care trebuie să meargă, iar când va îmbătrâni nu se va îndepărta de la ea.

7 Б огатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

Bogatul domneşte peste sărac şi cel ce ia cu împrumut este slujitorul celui ce dă cu împrumut.

8 К ойто сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

Cine seamănă nedreptate va secera necaz şi nuiaua mâniei lui va fi distrusă.

9 К ойто има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

Omul darnic va fi el însuşi binecuvântat pentru că împarte pâinea lui cu cel sărac.

10 И зпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

Izgoneşte-l pe batjocoritor şi cearta va înceta, conflictele şi insultele se vor sfârşi.

11 К ойто обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

Cine iubeşte curăţia inimii şi are bunăvoinţa pe buze va fi prieten cu regele.

12 О чите на Господа пазят <онзи, който има> знание, И той осуетява думите на коварния.

Ochii Domnului veghează asupra cunoştinţei, dar înfruntă cuvintele celui necredincios.

13 Л енивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

Leneşul spune: „Afară este un leu!“ sau „Voi fi ucis pe străzi!“

14 У стата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

Gura femeii adultere este o groapă adâncă; cine este sub mânia Domnului va cădea în ea.

15 Б езумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

Nebunia este lipită de inima copilului, dar nuiaua disciplinării o va dezlipi de el.

16 К ойто угнетява сиромаха, за да умножи <богатството> си, И който дава на богатия, непременно <ще изпадне> в немотия.

Cine asupreşte pe sărac ca să se îmbogăţească şi cine dă daruri celui bogat, amândoi vor sărăci. Proverbele înţelepţilor

17 П риклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

Apleacă-ţi urechea şi ascultă cuvintele înţelepţilor; pune la inimă cunoştinţa mea,

18 З ащото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

căci este plăcut când le păstrezi în inima ta şi când îţi sunt toate pregătite pe buze.

19 З а да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на <тях> днес - да! тебе.

Pentru ca să-ţi pui încrederea în Domnul, de aceea te învăţ eu astăzi, da, chiar pe tine!

20 Н е писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

N-am scris eu oare treizeci de maxime pentru tine, maxime pentru sfaturi şi învăţătură,

21 З а да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

ca să te învăţ adevărul şi cuvintele demne de încredere, ca să răspunzi cu vorbe adevărate celor ce te trimit?

22 Н е оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

Nu-l exploata pe sărac pentru că este sărac şi nu-l asupri pe cel nevoiaş care stă la poarta cetăţii,

23 З ащото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

pentru că Domnul le va apăra cauza şi-i va jefui pe cei ce-i jefuiesc!

24 Н е завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

Nu te împrieteni cu omul mânios şi nu te asocia cu omul iute la mânie,

25 Д а не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

ca nu cumva să înveţi căile lui şi să-ţi ajungă astfel o capcană pentru suflet!

26 Н е бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

Să nu fii printre oamenii care oferă garanţie sau care girează pentru datorii,

27 А ко нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

căci, dacă nu ai cu ce să plăteşti, chiar patul tău va fi luat de sub tine!

28 Н е премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

Nu muta hotarul cel vechi, pe care l-au aşezat strămoşii tăi!

29 В идял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

Vezi un om iscusit în munca lui? El va sluji înaintea regilor, nu înaintea oamenilor de rând.