1 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.

Roboam s-a dus la Şehem, pentru că tot Israelul venise la Şehem să-l facă rege.

2 И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.

Când Ieroboam, fiul lui Nebat, a auzit lucrul acesta, el se afla în Egipt, acolo unde fugise de regele Solomon. Ieroboam s-a întors din Egipt.

3 Н о пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

Au trimis să-l cheme, iar Ieroboam şi întreaga adunare a lui Israel au venit şi i-au vorbit lui Roboam astfel:

4 Б аща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

– Tatăl tău a îngreunat jugul nostru. Acum, despovărează-ne de slujba aspră a tatălui tău şi de jugul cel greu pe care l-a pus peste noi şi-ţi vom sluji!

5 А той им рече: Идете си, <чакайте> за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.

– Duceţi-vă şi întoarceţi-vă la mine peste trei zile, le-a răspuns el. Şi poporul a plecat.

6 Т огава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

Regele Roboam s-a sfătuit cu bătrânii care i-au slujit tatălui său, Solomon, în timpul vieţii acestuia, întrebându-i: – Ce mă sfătuiţi să răspund acestui popor?

7 Т е му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

– Dacă, astăzi, vei fi un slujitor pentru cei din poporul acesta, i-au răspuns ei, dacă le vei sluji şi dacă le vei răspunde prin cuvinte plăcute, ei vor fi slujitorii tăi toată viaţa lor.

8 Н о той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

Însă Roboam nu a luat în seamă sfatul pe care i l-au dat bătrânii, ci a cerut şi sfatul tinerilor cu care a copilărit şi care-i slujeau.

9 Р ече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

El i-a întrebat: – Ce mă sfătuiţi? Cum să răspund acestui popor care mi-a cerut să-l despovărez de jugul pe care tatăl meu l-a pus peste el?

10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

Tinerii care copilăriseră împreună cu el i-au răspuns: – Acestui popor care ţi-a zis că tatăl tău i-a îngreunat jugul şi că tu trebuie să-l iei de peste el, să-i spui astfel: „Degetul meu cel mic este mai gros decât şoldurile tatălui meu.

11 С ега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

Tatăl meu a pus un jug greu peste voi, dar eu voi adăuga mai mult la jugul vostru. Tatăl meu v-a pedepsit cu bice, dar eu vă voi pedepsi cu gârbace.“

12 Т огава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

Ieroboam, însoţit de tot poporul, a venit la Roboam a treia zi, după cum le poruncise regele când le zisese: „Întoarceţi-vă la mine peste trei zile!“

13 И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,

Regele i-a răspuns aspru poporului. El nu a luat în seamă sfatul pe care i l-au dat bătrânii

14 и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

şi le-a vorbit potrivit sfatului tinerilor: – Tatăl meu v-a îngreunat jugul, dar eu voi adăuga mai mult la jugul vostru. Tatăl meu v-a pedepsit cu bice, dar eu vă voi pedepsi cu gârbace.

15 Т ака царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

Astfel regele nu a ascultat plângerea poporului, fiindcă această întorsătură a lucrurilor venea de la Domnul, pentru ca Domnul să-Şi împlinească cuvântul pe care îl rostise cu privire la Ieroboam, fiul lui Nebat, prin Ahia din Şilo.

16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си.

Când toţi cei din Israel au văzut că regele a refuzat să-i asculte, i-au răspuns astfel: – Ce parte avem noi în David? N-avem nici o moştenire în fiul lui Işai. La corturile tale, Israel! Vezi-ţi de Casa ta, David! Şi poporul Israel a plecat acasă.

17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

Roboam însă a continuat să domnească peste israeliţii care locuiau în cetăţile lui Iuda.

18 Т огава цар Ровоам прати <при израилтяните> Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

Regele Roboam l-a trimis la ei pe Adoniram, cel care era mai mare peste oamenii de corvoadă, dar toţi israeliţii l-au omorât împroşcându-l cu pietre. Atunci regele Roboam s-a grăbit să se suie în car ca să fugă la Ierusalim.

19 Т ака Израил въстана против Давидовия дом <и остава въстанал> до днес.

Aşa s-a răzvrătit Israel împotriva Casei lui David şi aşa au şi rămas până astăzi.

20 А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

Întregul Israel, auzind că Ieroboam se întorsese, au trimis să-l cheme la adunare şi l-au numit rege peste tot Israelul. Nici unul nu s-a dus după Casa lui David, în afară de seminţia lui Iuda.

21 Т огава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.

Când Roboam a ajuns la Ierusalim, a adunat toată Casa lui Iuda şi seminţia lui Beniamin – o sută optzeci de mii de bărbaţi aleşi şi gata de luptă – ca să lupte împotriva Casei lui Israel şi să aducă din nou regatul sub stăpânirea lui Roboam, fiul lui Solomon.

22 Н о Божието слово дойде към Божия човек Семаия, и рече:

Dar Cuvântul lui Dumnezeu a venit la Şemaia, omul lui Dumnezeu, zicându-i astfel:

23 Г овори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:

„Spune-le lui Roboam, fiul lui Solomon, regele lui Iuda, întregii case a lui Iuda şi a lui Beniamin, precum şi celor rămaşi din popor

24 Т ака казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си израилтяните; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.

că aşa vorbeşte Domnul: «Nu vă ridicaţi la luptă împotriva fraţilor voştri, israeliţii! Întoarceţi-vă fiecare acasă, căci de la Mine a venit lucrul acesta.»“ Ei au ascultat Cuvântul Domnului şi s-au întors acasă, potrivit poruncii Domnului. Ieroboam instituie cultul viţelului în Israel

25 Т огава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се засели в него; после излезе от там та съгради Фануил.

Ieroboam a zidit cetatea Şehem în regiunea muntoasă a lui Efraim şi a locuit acolo; apoi a ieşit de acolo şi a zidit cetatea Peniel.

26 А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;

El s-a gândit: „S-ar putea ca acum regatul să se întoarcă la Casa lui David.

27 & lt;защото>, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.

Dacă acest popor se va duce la Casa Domnului, în Ierusalim, ca să aducă jertfe, inima acestui popor va trece de partea stăpânului lor, Roboam, regele lui Iuda; pe mine mă vor omorî şi se vor întoarce la Roboam, regele lui Iuda.“

28 З атова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на <людете>: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;

După ce s-a sfătuit, regele a făcut doi viţei de aur şi a zis poporului: „Este prea mult pentru voi să mergeţi până la Ierusalim. Israele, iată zeii tăi care te-au scos din ţara Egiptului!“

29 И единия <идол> постави във Ветил, а другия постави в Дан.

L-a pus pe unul la Betel, iar pe celălalt la Dan.

30 А това нещо беше грях; защото людете, <за да се кланят> пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.

Şi acest lucru a devenit un prilej de păcătuire; poporul mergea până la Dan să se închine înaintea unuia dintre viţei.

31 & lt;Царят> направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.

Ieroboam a construit sanctuare pe înălţimi şi a numit preoţi din tot poporul, deşi nu făceau parte dintre leviţi.

32 Т огава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.

Ieroboam a rânduit o sărbătoare în ziua a cincisprezecea a lunii a opta, ca aceea din Iuda, şi aducea jertfe pe altar. Iată ce a făcut la Betel: a adus jertfe viţeilor pe care-i făcuse şi a numit preoţi pentru înălţimile pe care le zidise.

33 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.

În ziua a cincisprezecea a lunii a opta, pe care o alesese singur, el a adus jertfe pe altarul pe care-l construise la Betel. Astfel, el a rânduit o sărbătoare pentru israeliţi şi se ducea la altar ca să ardă tămâie.