1 А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.

Când Sanbalat a auzit că reconstruim zidul, s-a mâniat şi s-a supărat foarte tare. I-a batjocorit pe iudei,

2 И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

zicând rudelor sale şi oştirii Samariei: – Ce fac amărâţii aceştia de iudei? Vor reface ei zidul ? Vor aduce ei jertfe? Vor isprăvi ei vreodată? Vor da ei viaţă unor pietre acoperite de grămezi de moloz şi arse de foc ?

3 А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи <по него>, ще събори каменната им стена.

Amonitul Tobia, care era în preajma lui, a zis: – Şi chiar dacă zidesc, până şi o vulpe, dacă se va sui pe el, le va putea dărâma zidul lor de piatră!

4 Ч уй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.

„Ascultă -ne, Dumnezeul nostru, căci suntem dispreţuiţi! Fă să cadă jignirile lor asupra capului lor şi dă-i pradă unei ţări în care să fie captivi!

5 Н е покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.

Nu le acoperi vina şi nu le şterge păcatele dinaintea Ta, căci i-au jignit pe cei ce zidesc!“

6 Т ака съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината <от височината> си; защото людете имаха присърце работата.

Am continuat să reconstruim zidul şi l-am ridicat până la jumătate din înălţimea lui, iar poporul lucra cu inimă.

7 Н о когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;

Când Sanbalat, Tobia, arabii, amoniţii şi aşdodiţii au auzit că restaurarea zidurilor Ierusalimului avansează şi că spărturile începeau să fie astupate, s-au mâniat foarte tare.

8 и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

S-au aliat cu toţii ca să vină să lupte împotriva Ierusalimului şi să-i facă stricăciuni.

9 А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи <да пазят> против тях денем и нощем, <понеже се бояхме> от тях.

Ne-am rugat Dumnezeului nostru şi am pus o strajă ca să ne apere de ei zi şi noapte.

10 Н о Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

Însă cei din Iuda ziceau: „Puterea cărăuşilor slăbeşte, iar molozul este mult. Nu vom putea să reconstruim zidul!“

11 А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.

Totodată duşmanii noştri ziceau: „Nu vor şti şi nu vor vedea nimic până în clipa când vom ajunge în mijlocul lor! Îi vom ucide şi vom face astfel să înceteze lucrarea!“

12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.

Iudeii care locuiau în preajma lor au venit de zece ori şi ne-au înştiinţat despre toate locurile prin care aceştia urmau să vină împotriva noastră.

13 З атова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

Prin urmare, i-am pus pe unii din popor de-a lungul porţiunii mai joase a zidului, în locurile libere din spatele lui, aşezându-i, potrivit clanurilor lor, cu săbiile, suliţele şi arcurile în mâini.

14 И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

După ce m-am uitat la toate acestea, m-am ridicat şi le-am zis nobililor, dregătorilor şi celorlalţi din popor astfel: „Nu vă temeţi de ei! Aduceţi-vă aminte de Stăpânul, Cel Care este mare şi înfricoşător, şi luptaţi pentru rudele voastre, pentru fiii voştri, pentru fiicele voastre, pentru soţiile voastre şi pentru casele voastre.“

15 А когато неприятелите ни чуха, че <намерението им> било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.

Când duşmanii noştri au auzit că am fost înştiinţaţi, Dumnezeu le-a zădărnicit planurile, astfel încât ne-am putut întoarce cu toţii la zid, fiecare la lucrarea lui.

16 И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха {Еврейски: Бяха зад.} целия Юдов дом.

Din ziua aceea, jumătate din slujitorii mei lucrau, iar cealaltă jumătate dintre ei erau înarmaţi cu suliţe, cu scuturi, cu arcuri şi cu platoşe. Conducătorii se aşezaseră înapoia întregii case a lui Iuda,

17 В секи един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

care reconstruia zidul. Cei ce purtau poverile, cu o mână lucrau, iar cu cealaltă ţineau arma.

18 и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене.

Fiecare ziditor îşi avea sabia încinsă la brâu în timp ce zidea. Cel ce suna din trâmbiţă stătea lângă mine.

19 И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;

Le-am zis nobililor, dregătorilor şi celorlalţi din popor: „Lucrarea este mare şi întinsă, iar noi suntem împrăştiaţi pe zid, departe unii de ceilalţi.

20 з атова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

În locul în care veţi auzi sunetul trâmbiţei, acolo să vă alăturaţi nouă. Dumnezeul nostru va lupta pentru noi!“

21 Т ака карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

Am continuat să facem lucrarea cu jumătate dintre ei înarmaţi cu suliţe, din zorii zilei până la ivirea stelelor.

22 И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

Tot în perioada aceea am mai zis poporului: „Fiecare om să înnopteze la Ierusalim împreună cu sluga lui, ca să ne slujească drept strajă noaptea, iar ziua să poată lucra!“

23 И тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки <държеше> оръжието си <даже, когато отиваше> на водата <да се мие>.

Şi nu ne-am mai dezbrăcat de haine, nici eu, nici rudele mele, nici slujitorii mei şi nici bărbaţii care stăteau de strajă înapoia mea. Iar când mergeau la apă, fiecare avea arma la el.