1 С ърцето на царя е в ръката на Господа, <като> водни бразди; Той на където иска го обръща.

Inima regelui este în mâna Domnului, El o îndrumă ca pe cursul unei ape, oriunde vrea El.

2 В сичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.

Omului i se par drepte toate căile lui, dar Cel Ce cântăreşte inimile este Domnul.

3 Д а върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва

A face dreptate şi judecată este mai plăcut Domnului decât o jertfă.

4 Н адигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.

Privirea trufaşă şi inima îngâmfată, candela celor răi, acestea sunt păcate.

5 М ислите на трудолюбивите <спомагат> само <да има> изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.

Planurile celui harnic duc la belşug, dar cel pripit ajunge sărac.

6 П ридобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, <търсят> смърт.

Averea câştigată cu o limbă mincinoasă este un abur trecător, o cursă a morţii.

7 Г рабителството на нечестивите ще ги отвлече, Защото отказват да вършат това, което е право.

Violenţa celor răi îi spulberă pentru că refuză să facă ce este drept.

8 П ътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.

Calea bărbatului vinovat este întortocheată, dar purtarea celui nevinovat este dreaptă.

9 П о-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

Mai bine să locuieşti într-un colţ pe acoperiş, decât să împarţi casa cu o soţie cicălitoare!

10 Д ушата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.

Sufletul celui rău doreşte răul; semenul lui n-are nici o trecere înaintea lui.

11 К огато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание.

Când este pedepsit un batjocoritor, nesăbuitul devine înţelept; când se dă învăţătură celui înţelept, el primeşte cunoştinţă.

12 С праведливият <Бог> наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.

Cel Drept priveşte la casa celui rău şi-l duce pe acesta spre ruină.

13 К ойто затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.

Aceluia ce-şi astupă urechea la strigătul săracului, nu i se va răspunde nici lui când va striga.

14 Т айният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха <укротява> силен гняв.

Un dar oferit în secret potoleşte mânia şi o mită dată pe ascuns linişteşte cea mai aprigă mânie.

15 Р адост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.

Este o bucurie pentru cel drept să facă ce este corect, dar pentru cei ce săvârşesc nedreptatea este o groază.

16 Ч овек, който се отбие от пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите {Или: Сенките.}.

Omul care se îndepărtează de cărarea chibzuinţei se va odihni în adunarea celor morţi.

17 К ойто обича удоволствие осиромашава, Който обича вино и масло не забогатява.

Cine iubeşte distracţia va ajunge sărac şi cine iubeşte vinul şi untdelemnul nu se va îmbogăţi.

18 Н ечестивият <ще бъде> откуп за праведния, И коварният наместо праведните.

Cel rău devine preţ de răscumpărare pentru cel drept şi cel necredincios pentru cel integru.

19 П о-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.

Mai bine să locuieşti singur în pustie, decât cu o soţie cicălitoare şi supărăcioasă.

20 С къпоценно съкровище и масло <се намират> в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.

Comori de preţ şi untdelemn sunt în casa celui înţelept, dar cel prost risipeşte tot ce are.

21 К ойто следва правда и милост, Намира живот, правда и чест.

Cine urmăreşte dreptatea şi bunătatea găseşte viaţă, bunăstare şi onoare.

22 М ъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.

Înţeleptul cucereşte cetatea celor viteji şi doboară fortăreaţa în care aceştia se încred.

23 К ойто въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.

Cine îşi păzeşte gura şi limba se protejează pe sine însuşi de necazuri.

24 П рисмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.

„Batjocoritor“ este numele celui mândru şi arogant, al celui ce se comportă cu o mândrie plină de obrăznicie.

25 Ж еланието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят,

Pofta leneşului îl omoară pentru că mâinile lui refuză să lucreze.

26 Т ой се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.

Toată ziua pofteşte mai mult, dar cel drept dă fără reţinere.

27 Ж ертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!

Jertfa celor răi este o urâciune, cu cât mai mult când aceştia o aduc cu intenţie rea!

28 Л ъжливият свидетел ще загине, А човек, който слуша <поука - ще го търсят да> говори всякога.

Martorul fals va pieri dar cel care ascultă va avea ultimul cuvânt.

29 Н ечестив човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.

Cel rău ia o înfăţişare obraznică, dar cel integru îşi gândeşte bine calea.

30 Н яма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.

Nu există nici înţelepciune, nici pricepere şi nici vreun plan care să reuşească împotriva Domnului.

31 К онят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.

Calul este pregătit pentru ziua luptei, dar biruinţa este a Domnului.