1 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -
„Adu-ţi aminte de Creatorul tău în zilele tinereţii tale, până nu vin zilele cele rele şi până nu se apropie anii când vei zice: «Nu găsesc nici o plăcere în ei!»;
2 П реди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;
până nu se întunecă soarele şi lumina, luna şi stelele şi până nu se întorc norii după ploaie.
3 К огато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
În zilele acelea încep să tremure paznicii casei şi se îndoaie cei tari, se opresc cei ce macină, care s-au împuţinat, şi se întunecă cei ce se uită pe ferestre,
4 & lt;Когато> вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане <човек>, И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;
se închid cele două uşi care dau în stradă şi scade sunetul morii. Atunci te vei scula la ciripitul păsării, dar glasul tuturor cântăreţelor se va auzi înăbuşit;
5 О ще когато ще се боят от <всичко>, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -
te vei teme de înălţimi şi te vei speria pe drum! Adu-ţi aminte de Creatorul tău, până nu înfloreşte migdalul până nu se târăşte lăcusta şi trece pofta, căci fiecare merge spre casa cea veşnică, iar bocitorii cutreieră pe stradă;
6 П реди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,
până nu se rupe funia de argint şi până nu se sparge vasul de aur, până nu se sfărâmă vasul la izvor şi până nu este zdrobită roata la fântână;
7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.
până nu se întoarce ţărâna în pământ, de unde a fost luată, şi până când suflarea nu se întoarce la Dumnezeu, Cel Care a dat-o.
8 С уета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.
O, deşertăciune a deşertăciunilor, zice oratorul. Totul este deşertăciune!“ Epilog
9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.
Pe lângă faptul că oratorul a fost un înţelept, el a învăţat şi ştiinţa pe popor, culegând, cercetând şi aranjând numeroase proverbe.
10 П роповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.
Oratorul a căutat să găsească cuvinte plăcute şi să scrie drept cuvintele adevărului.
11 Д умите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са< думите на> събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.
Cuvintele înţelepţilor sunt ca nişte ţepuşe, iar colecţiile de proverbe sunt ca nişte cuie bătute, date de un singur păstor.
12 А колкото за <нещо> повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.
„Dincolo de toate acestea, fiule, ia aminte: să faci multe cărţi este o treabă fără sfârşit şi prea mult studiu este obositor pentru trup.
13 Н ека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};
Concluzia la tot ceea ce ai auzit este aceasta: «Teme-te de Dumnezeu şi păzeşte poruncile Lui, căci aceasta este datoria fiecărui om.
14 З ащото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.
Fiindcă Dumnezeu va aduce la judecată fiecare lucrare, tot ce este ascuns, fie bine, fie rău.»“