1 П лановете на сърцето <принадлежат> на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

Planurile inimii aparţin omului, dar răspunsul pe care-l dă limba vine de la Domnul.

2 В сичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

Toate căile unui om sunt curate în ochii lui, dar Cel Care cercetează duhurile este Domnul.

3 В ъзлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

Încredinţează-ţi Domnului lucrările şi îţi vor reuşi planurile.

4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

Domnul a făcut totul pentru un scop, chiar şi pe cel rău l-a făcut pentru ziua distrugerii.

5 М ерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> той няма да остане ненаказан.

Toţi cei mândri sunt o urâciune înaintea Domnului; în mod sigur ei nu vor rămâne nepedepsiţi.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

Prin bunătate şi credincioşie este ispăşit păcatul şi prin frica de Domnul se îndepărtează omul de la rău.

7 К огато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

Când Domnului Îi sunt plăcute căile unui om, îi face chiar şi pe duşmanii lui să trăiască în pace cu el.

8 П о-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

Mai bine puţin, dar cu dreptate, decât mari venituri cu nedreptate!

9 С ърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

În mintea lui omul îşi întocmeşte calea, dar Domnul îi îndrumă paşii.

10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

Sentinţa divină este pe buzele regelui şi gura lui nu trebuie să facă greşeli când judecă.

11 В ярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

Cântarul şi cumpăna dreaptă sunt de la Domnul; toate greutăţile de cântărit sunt lucrarea Lui.

12 Д а се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

Este o urâciune pentru regi să facă rău, pentru că prin dreptate se întăreşte tronul.

13 П раведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

Buzele cinstite sunt plăcute regilor şi cel ce spune adevărul este iubit.

14 Я ростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

Mânia regelui este mesagerul morţii, dar omul înţelept o va potoli.

15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

Seninătatea feţei regelui înseamnă viaţă şi bunăvoinţa lui este ca un nor de ploaie târzie.

16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

Mai bună este dobândirea înţelepciunii decât a aurului şi obţinerea priceperii decât a argintului.

17 Д а се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

Calea omului drept evită răul; cine îşi păzeşte calea îşi păzeşte viaţa.

18 Г ордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

Mândria merge înaintea distrugerii şi un duh arogant merge înaintea căderii.

19 П о-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

Mai bine să fii smerit în duh printre cei umili, decât să împarţi prada cu cei mândri.

20 К ойто внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

Cine ţine seama de Cuvânt găseşte ce este bine şi binecuvântat este cel ce se încrede în Domnul!

21 К ойто е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

Cine are o inimă înţeleaptă este numit priceput şi dulceaţa buzelor sporeşte receptivitatea.

22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

Chibzuinţa este un izvor de viaţă pentru cei ce o au, dar prostia este pedeapsa celor proşti.

23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

Inima celui înţelept îi îndrumă gura cu înţelepciune şi adaugă învăţătură pe buzele lui.

24 Б лагите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

Cuvintele plăcute sunt ca un fagure de miere, dulci pentru suflet şi sănătoase pentru oase.

25 И ма път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

Există o cale ce pare dreaptă omului, dar la urmă duce spre moarte.

26 О хотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

Pofta de mâncare a muncitorului este în folosul său, căci foamea lui îl îndeamnă la lucru.

27 Л ошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

Cel ticălos pune la cale răul şi vorbirea lui este ca un foc dogoritor.

28 О пак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

Omul stricat răspândeşte discordii şi un bârfitor dezbină pe cei mai buni prieteni.

29 Н асилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

Omul violent îşi amăgeşte semenul şi-l conduce pe o cale greşită.

30 С клопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

Cine închide ochii pune la cale lucruri stricate şi cel ce-şi muşcă buzele a şi săvârşit răul.

31 Б елите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

Perii albi sunt o cunună de glorie, ei sunt dobândiţi printr-o viaţă dreaptă.

32 К ойто скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

Cel încet la mânie este mai valoros decât cel puternic şi cel stăpân pe sine – decât cel care cucereşte o cetate.

33 Ж ребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

Se aruncă sorţul în poală, dar orice decizie este de la Domnul.