1 ( По слав. 126). Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.

Dacă nu zideşte Domnul o casă, degeaba trudesc cei ce o zidesc. Dacă nu străjuieşte Domnul o cetate, degeaba păzeşte străjerul.

2 Б езполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, <Тъй като и> в сън <Господ> дава на Възлюбения Си.

Degeaba vă treziţi devreme şi vă culcaţi târziu, mâncând o pâine câştigată cu trudă. Preaiubitului Său însă El îi dă cu adevărat odihnă.

3 Е то, наследство от Господа са чадата, И награда <от него е> плодът на утробата.

Iată, fiii sunt o moştenire de la Domnul, rodul pântecelui este o răsplată.

4 К акто са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта.

Ca săgeţile în mâna unui viteaz, aşa sunt fiii din anii tinereţii.

5 Б лазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! <Такива> няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в <градската> порта.

Ferice de bărbatul care îşi umple tolba cu ei; el nu se va ruşina când va vorbi duşmanilor la poartă.