1 И маше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

Era un om din regiunea muntoasă a lui Efraim care se numea Mica.

2 Т ой каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори <клетвата> като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.

El i-a zis mamei sale: – Cei o mie o sută de şecheli de argint care ţi s-au luat şi pentru care ai blestemat chiar de faţă cu mine, argintul acela este la mine. Eu îl luasem! Mama lui i-a răspuns: – Binecuvântat să fie fiul meu de Domnul!

3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.

El a dat înapoi mamei sale cei o mie o sută de şecheli de argint şi ea i-a zis: – Pun deoparte acest argint, închinându-l Domnului cu mâna mea, pentru ca fiul meu să-şi facă din el un idol cioplit şi un idol turnat. În acest fel ţi-l voi restitui!

4 Н о той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха <поставени> в дома на Михея.

El i-a dat înapoi mamei sale argintul. Mama lui a luat două sute de şecheli de argint şi i-a dat argintarului. Acesta a făcut din el un idol cioplit şi un idol turnat.

5 И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

Acest om, Mica, avea un templu; şi-a făcut un efod şi nişte terafimi şi l-a învestit ca preot pe unul din fiii săi.

6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

În zilele acelea nu era rege în Israel şi fiecare făcea ce i se părea că este drept.

7 И имаше един момък от Витлеем Юдов, <град> на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.

Era un tânăr levit ce locuia în Betleemul lui Iuda, printre cei din clanul lui Iuda.

8 Т оя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери <място>, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

Omul acesta a plecat din Betleemul lui Iuda ca să locuiască acolo unde va găsi un loc potrivit. În drumul său, a ajuns în regiunea muntoasă a lui Efraim, la casa lui Mica.

9 И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря <място>.

Mica i-a zis: – De unde vii? El i-a răspuns: – Sunt un levit din Betleemul lui Iuda şi călătoresc ca să-mi găsesc un loc unde să locuiesc!

10 И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.

Mica i-a zis: – Rămâi la mine! Îmi vei fi părinte şi preot, iar eu îţi voi da zece şecheli de argint pe an, un rând de haine şi mijloace de trai. Levitul a rămas.

11 И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.

Astfel, levitul a fost de acord să locuiască la acel om care l-a privit ca pe unul din fiii lui.

12 И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

Mica l-a învestit pe levit şi tânărul a slujit ca preot în casa lui.

13 Т огава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.

Mica a zis: „Acum ştiu că Domnul îmi va face bine, fiindcă am ca preot un levit!“