1 П ак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

Începem oare din nou să ne recomandăm singuri? Oare avem nevoie, aşa cum au unii, de scrisori de recomandare către voi sau de la voi?

2 В ие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

Voi înşivă sunteţi scrisoarea noastră de recomandare, scrisă în inimile noastre, cunoscută şi citită de toţi oamenii,

3 и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

arătând că sunteţi o scrisoare a lui Cristos, pregătită de noi, scrisă nu cu cerneală, ci cu Duhul Dumnezeului celui Viu, nu pe table de piatră, ci pe nişte table care sunt inimi de carne.

4 Т акава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

O astfel de încredere avem, prin Cristos, înaintea lui Dumnezeu.

5 Н е че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

Nu că prin noi înşine suntem destoinici, pretinzând că ceva vine de la noi, ci destoinicia noastră vine de la Dumnezeu,

6 К ойто ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

Care ne-a şi făcut destoinici să fim slujitorii Noului Legământ, nu al literei, ci al Duhului, pentru că litera ucide, dar Duhul dă viaţă. Slava mai mare a Noului Legământ

7 Н о, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

Dar dacă slujba morţii, încrustată în litere, pe table de piatră, a fost cu slavă, astfel încât poporul Israel n-a putut privi la faţa lui Moise, din cauza strălucirii trecătoare a feţei lui,

8 к ак не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

cu cât mai mult este cu slavă slujba Duhului?

9 З ащото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.

Căci, dacă în slujba aducătoare de condamnare era slavă, cu mult mai mult slujba aducătoare de dreptate va abunda de slavă!

10 ( И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

Fiindcă ceea ce a fost slăvit, nici n-a fost slăvit, din pricina slavei care o întrece cu mult.

11 З ащото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

Într-adevăr, dacă ceea ce era trecător a fost cu slavă, cu mult mai mult este cu slavă ceea ce rămâne.

12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

Deci, întrucât avem o astfel de nădejde, lucrăm cu mare îndrăzneală,

13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

nu ca Moise, care şi-a pus un văl peste faţă pentru ca fiii lui Israel să nu se uite la sfârşitul a ceea ce era trecător.

14 Н о техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.

Însă minţile lor erau împietrite. Până în ziua de astăzi, acelaşi văl rămâne neridicat când ei citesc din Vechiul Legământ, pentru că doar în Cristos acest văl este dat la o parte.

15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

Până astăzi, oricând este citit Moise, pe minţile lor este un văl,

16 н о когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

dar atunci când cineva se întoarce la Domnul, vălul este dat la o parte.

17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,

Domnul este Duhul, iar acolo unde este Duhul Domnului este libertate.

18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

Noi toţi, cu feţe neacoperite, reflectăm slava Domnului, ca într-o oglindă, şi suntem transformaţi în asemănarea Sa din slavă în slavă; aceasta vine de la Domnul, Care este Duhul.