1 Т огава Иов в отговор рече:

Iov a răspuns:

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

„Până când îmi veţi chinui sufletul şi mă veţi zdrobi cu vorbe?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

De zece ori m-aţi batjocorit. M-aţi ocărât fără ruşine.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Dacă e adevărat că m-am rătăcit, greşeala aceasta este a mea.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Dacă voi vă înălţaţi deasupra mea şi căutaţi să-mi dovediţi vinovăţia,

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

să ştiţi atunci că Dumnezeu mi-a făcut rău şi m-a înconjurat cu laţul Lui.

7 Е то, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Deşi strig: «Sunt nedreptăţit!», nu mi se răspunde; strig tare, dar nu mi se face dreptate.

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

El mi-a tăiat calea şi nu mai pot trece, El mi-a învăluit căile în întuneric.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

M-a despuiat de slava mea şi mi-a smuls coroana de pe cap.

10 С ъкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

Mă sfâşie din toate părţile până pier; îmi smulge nădejdea ca pe un copac.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

Mânia Lui arde împotriva mea; mă consideră unul dintre duşmanii Săi.

12 П олковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

Oştile Lui pornesc în forţă, au ridicat o rampă de asalt în drumul lor către mine, şi-au aşezat tabăra în jurul cortului meu.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

Mi-a îndepărtat fraţii de mine, cunoscuţii mei s-au îndepărtat de mine.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

Rudele mele m-au părăsit şi prietenii m-au uitat.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

Sunt un străin pentru oaspeţii şi slujitoarele mele; în ochii lor sunt un necunoscut.

16 В икам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

Îmi chem slujitorul, dar el nu-mi răspunde, deşi mă rog de el cu gura mea.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

Soţia mea nu poate suferi suflarea mea, fiii mamei mele mă consideră dezgustător.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Chiar şi copiii mă dispreţuiesc; când mă ridic, îşi bat joc de mine.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

Toţi prietenii mei apropiaţi mă urăsc, cei pe care-i iubesc s-au întors împotriva mea.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

Nu sunt decât piele şi os; n-am rămas decât cu pielea dinţilor mei.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Fie-vă milă de mine, prietenii mei, fie-vă milă, pentru că m-a lovit mâna lui Dumnezeu!

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

De ce mă urmăriţi ca Dumnezeu şi nu vă mulţumiţi cu carnea mea?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

O! aş vrea să-mi fie scrise cuvintele, să fie scrise pe un sul.

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

Să fie săpate cu o daltă de fier şi pe plumb, săpate-n stâncă pe vecie!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

Ştiu că Răscumpărătorul meu este viu şi că, la sfârşit, se va ridica pe pământ.

26 И , като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

Chiar după ce pielea mi-a fost nimicită, în trup fiind, Îl voi vedea pe Dumnezeu.

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

Îl voi vedea de partea mea, Îl voi vedea cu ochii mei, şi nu-mi va mai fi un străin! Inima îmi tânjeşte înăuntrul meu.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

Veţi spune atunci: «De ce îl urmăream?» Şi astfel rădăcina adevărului va fi găsită în mine.

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.

Temeţi-vă de sabie, căci mânia aduce pedeapsa sabiei, ca să ştiţi că există o judecată.“