1 ( По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

Când Domnul i-a întors acasă pe captivii Sionului, parcă visam.

2 Т огава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.

Atunci gura ni s-a umplut de râsete şi limba noastră – de strigăte de bucurie; atunci se spunea printre neamuri: „ Domnul a făcut lucruri mari cu ei!“

3 Г оспод извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.

Domnul a făcut lucruri mari pentru noi, de aceea noi suntem bucuroşi.

4 В ърни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.

Întoarce-i acasă, Doamne, pe captivii noştri, ca pe nişte torente din Neghev.

5 О ния, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

Cei ce seamănă cu lacrimi, vor secera cu strigăte de bucurie.

6 О ня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.

Cel ce merge plângând, ducându-şi traista cu sămânţă, va veni acasă cu strigăte de bucurie, ducându-şi snopii.