1 П рочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

Când Isus a aflat că fariseii au auzit că El face şi botează mai mulţi ucenici decât Ioan –

2 ( не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

cu toate că nu Isus Însuşi boteza, ci ucenicii Lui –

3 н апусна Юдея и отиде пак в Галилея.

a părăsit Iudeea şi S-a întors iarăşi în Galileea.

4 И трябваше да мине през Самария.

Trebuia să treacă prin Samaria,

5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

prin urmare, a ajuns într-o cetate a Samariei, numită Sihar, aproape de ogorul pe care Iacov i-l dăduse fiului său Iosif.

6 Т ам беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

Acolo se afla fântâna lui Iacov. Isus, obosit de călătorie, S-a aşezat lângă fântână. Era cam pe la ceasul al şaselea.

7 Д охожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

O femeie din Samaria a venit să scoată apă. Isus i-a zis: – Dă-Mi să beau!

8 ( Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

Ucenicii Lui se duseseră în cetate să cumpere de mâncare.

9 В прочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

Femeia samariteancă I-a zis: – Cum de Tu, iudeu, ceri să bei de la mine, femeie samariteancă?! Iudeii, într-adevăr, nu au legături cu samaritenii.

10 И сус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

Isus i-a răspuns: – Dacă ai fi cunoscut tu darul lui Dumnezeu şi Cine este Cel Ce-ţi zice: „Dă-Mi să beau!“, tu însăţi I-ai fi cerut, şi El ţi-ar fi dat apă vie!

11 К азва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

Femeia I-a zis: – Domnule, n-ai găleată, iar fântâna este adâncă. De unde ai deci această apă vie?!

12 Н има си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

Eşti Tu mai mare decât părintele nostru Iacov, care ne-a dat fântâna şi care a băut el însuşi din ea, atât el, cât şi fiii şi turmele lui?

13 И сус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

Isus i-a răspuns: – Oricui bea din apa aceasta, îi va fi iarăşi sete.

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

Dar celui ce bea din apa pe care i-o voi da Eu, nu-i va mai fi sete în veac, ci apa pe care i-o voi da Eu va deveni în el un izvor de apă, ţâşnind spre viaţa veşnică.

15 К азва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

Femeia I-a zis: – Domnule, dă-mi şi mie această apă, ca să nu-mi mai fie sete şi să nu mai vin până aici să scot!

16 К азва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

El i-a zis: – Du-te, cheamă-l pe soţul tău şi vino aici!

17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

Femeia I-a răspuns: – N-am soţ! Isus i-a zis: – Ai spus bine: „N-am soţ!“,

18 з ащото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

pentru că cinci soţi ai avut, iar cel pe care-l ai acum nu-ţi este soţ. Este adevărat ceea ce ai spus.

19 К азва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

Femeia I-a zis: – Domnule, văd că Tu eşti profet!

20 Н ашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

Strămoşii noştri s-au închinat pe muntele acesta, iar voi spuneţi că în Ierusalim este locul unde trebuie să se închine oamenii.

21 К азва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

Isus i-a răspuns: – Crede-Mă, femeie, că vine ceasul când nu vă veţi mai închina Tatălui nici pe muntele acesta şi nici în Ierusalim.

22 В ие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

Voi vă închinaţi la ceea ce nu cunoaşteţi; noi ne închinăm la ceea ce cunoaştem, căci mântuirea este de la iudei.

23 Н о иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

Dar vine ceasul, şi acum a şi venit, când adevăraţii închinători I se vor închina Tatălui în duh şi în adevăr; căci astfel de închinători caută Tatăl.

24 Б ог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

Dumnezeu este Duh, iar cei ce I se închină trebuie să I se închine în duh şi în adevăr.

25 К азва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

Femeia I-a zis: – Ştiu că urmează să vină Mesia – Căruia I se zice Cristos. Când va veni El, ne va spune toate lucrurile.

26 К азва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.

Isus i-a zis: – Eu, Cel Care-ţi vorbeşte, sunt Acela.

27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

Chiar atunci au venit ucenicii Lui şi se mirau că vorbea cu o femeie. Totuşi nici unul n-a întrebat: „Ce cauţi ?“ sau „De ce vorbeşti cu ea?“

28 Т огава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

Femeia a lăsat urciorul, a plecat în cetate şi le-a zis oamenilor:

29 Д ойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

„Veniţi să vedeţi un Om care mi-a spus tot ce am făcut! Ar putea să fie Acesta Cristosul?“

30 Т е излязоха от града и отиваха към Него.

Ei au ieşit din cetate şi veneau spre El.

31 М ежду това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.

Între timp, ucenicii Îl rugau: – Rabbi, mănâncă!

32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

Dar El le-a răspuns: – Eu am de mâncat o mâncare despre care voi nu ştiţi.

33 З атова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?

Ca urmare, ucenicii şi-au zis unii altora: „Nu cumva I-a adus cineva de mâncare?“

34 К азва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

Isus le-a mai zis: – Mâncarea Mea este să fac voia Celui Ce M-a trimis şi să împlinesc lucrarea Lui.

35 Н е казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

Nu ziceţi voi că mai sunt încă patru luni şi vine secerişul? Iată, Eu vă spun, ridicaţi-vă ochii şi priviţi ogoarele; ele sunt albe, gata pentru seceriş! Chiar acum,

36 К ойто жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

cel ce seceră primeşte răsplată şi strânge rod pentru viaţa veşnică, pentru ca şi cel ce seamănă şi cel ce seceră să se bucure împreună.

37 З ащото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

Căci în această privinţă este adevărată zicala: „Unul seamănă, iar altul seceră!“

38 А з ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.

Eu v-am trimis să seceraţi acolo unde nu voi v-aţi străduit; alţii s-au străduit, iar voi aţi intrat în strădania lor.

39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

Mulţi samariteni din cetatea aceea au crezut în El din pricina mărturiei femeii care zicea: „Mi-a spus tot ce-am făcut!“

40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

Aşadar, când samaritenii au venit la El, L-au rugat să rămână la ei. Şi El a rămas acolo două zile.

41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

Mult mai mulţi au crezut apoi din pricina cuvintelor Lui

42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.

şi-i ziceau femeii: „Acum nu mai credem din pricina spuselor tale, căci am auzit noi înşine şi ştim că, într-adevăr, Acesta este Mântuitorul lumii!“ Vindecarea fiului unui slujbaş al regelui

43 С лед два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.

După cele două zile, Isus a plecat de acolo spre Galileea.

44 З ащото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

Căci El Însuşi spusese că un profet nu are parte de onoare în patria lui.

45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

Când a ajuns în Galileea, galileenii L-au primit bine. Ei văzuseră tot ce făcuse în Ierusalim la sărbătoare, căci şi ei fuseseră la sărbătoare.

46 П рочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

A venit din nou în Cana Galileii, unde prefăcuse apa în vin. Era acolo un slujbaş al regelui, al cărui fiu era bolnav în Capernaum.

47 Т ой, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

Când acesta a auzit că Isus a venit din Iudeea în Galileea, s-a dus la El şi L-a rugat să vină să-i vindece fiul, căci era pe moarte.

48 Т огава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

Isus i-a zis: – Dacă nu vedeţi semne şi minuni, nicidecum nu veţi crede!

49 Ц арският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

Slujbaşul regelui I-a zis: – Doamne, vino până nu moare copilaşul meu!

50 К аза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

Isus i-a răspuns: – Du-te; fiul tău trăieşte! Omul a crezut cuvintele pe care i le-a spus Isus şi a plecat.

51 И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

În timp ce se cobora el spre casă, sclavii lui l-au întâmpinat şi i-au zis că fiul lui trăieşte!

52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

Atunci el i-a întrebat de ceasul în care începuse să-i fie mai bine. Ei i-au răspuns: „Ieri la ceasul al şaptelea l-a lăsat febra.“

53 И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

Tatăl a recunoscut că tocmai în ceasul acela Isus îi spusese: „Fiul tău trăieşte!“ Şi a crezut el şi toată casa lui.

54 Т ова второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

Acesta a fost al doilea semn pe care l-a făcut Isus după ce a venit din Iudeea în Galileea.