1 П ритчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.

Proverbele lui Solomon: Un fiu înţelept aduce bucurie tatălui său, dar un fiu prost îşi întristează mama.

2 С ъкровища <придобити> с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.

Comorile obţinute prin înşelăciune nu folosesc la nimic, dar dreptatea salvează de la moarte.

3 Г оспод не ще остави да гладува душата на праведния; Но отхвърля злобното желание на нечестивите.

Domnul nu va lăsa pe cel drept să sufere de foame, dar El îndepărtează pofta celor răi.

4 Л енивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.

Mâinile leneşe aduc sărăcie unui om, dar mâinile harnice îl îmbogăţesc.

5 К ойто събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.

Cine strânge vara este un fiu înţelept, dar cine doarme în timpul secerişului este un fiu care aduce ruşine.

6 Б лагословения <почиват> на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.

Pe capul celui drept sunt binecuvântări, dar gura celor răi ascunde violenţă.

7 П аметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.

Amintirea celui drept este binecuvântată, dar numele celor răi va putrezi.

8 М ъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.

Cine are o inimă înţeleaptă primeşte poruncile, dar pălăvrăgeala nebunului duce la ruină.

9 К ойто ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.

Cine umblă în integritate merge în siguranţă, dar cine apucă pe căi strâmbe va fi descoperit.

10 К ойто намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.

Cine clipeşte răutăcios din ochi provoacă întristare, iar pălăvrăgeala nebunului duce la ruină.

11 У стата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.

Gura celui drept este un izvor de viaţă, dar gura celor răi ascunde violenţă.

12 О мразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.

Ura provoacă certuri, dar dragostea acoperă toate greşelile.

13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.

Pe buzele omului priceput se găseşte înţelepciune, dar nuiaua este pentru spinarea celui fără minte.

14 М ъдрите запазват знанието, А устата на безумния са близка погибел.

Înţelepţii păstrează cunoştinţa, dar gura nebunilor atrage ruina.

15 И мотът на богатия е неговият укрепен град; А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.

Averea este o cetate întărită pentru cel bogat, iar lipsa este ruina celor săraci.

16 З аплатата на праведния е за живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.

Câştigul celui drept este folosit pentru viaţă, dar venitul celui rău este folosit pentru păcat.

17 К ойто внимава на изобличението е по пътя към живот; А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.

Cine ia seama la disciplinare este pe calea către viaţă, dar cine ignoră corectarea se rătăceşte.

18 К ойто скришно мрази <има> лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.

Cine ascunde ura are buze mincinoase, şi oricine răspândeşte bârfa este un prost.

19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.

În mulţimea de cuvinte păcatul nu lipseşte, dar cel ce-şi ţine în frâu buzele este chibzuit.

20 Е зикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.

Limba celui drept este argint ales, dar inima celui rău este de mică valoare.

21 У стните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане разум.

Buzele celui drept hrănesc pe mulţi, dar proştii mor din lipsă de judecată.

22 Б лагословението Господно обогатява; И трудът <на човека> не ще притури нищо.

Binecuvântarea Domnului îmbogăţeşte şi El nu adaugă nici un necaz la ea.

23 З лотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.

Pentru cel prost este o plăcere să facă răul, dar omul priceput îşi găseşte plăcerea în înţelepciune.

24 Т ова, от което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.

Celui rău, de ceea ce se teme, aceea i se va întâmpla, dar celor drepţi li se va împlini dorinţa.

25 К акто отминава вихрушката, <така> и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.

Când trece furtuna, cel rău nu mai este, dar cel drept este o temelie veşnică.

26 К акто е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.

Ca oţetul pentru dinţi şi ca fumul pentru ochi, aşa este leneşul pentru cei ce-l trimit.

27 С трахът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.

Frica de Domnul prelungeşte zilele, dar anii celui rău vor fi scurtaţi.

28 Н адеждата на праведните <е> радост, А очакването на нечестивите е напразно {Еврейски: Погива.}.

Nădejdea celor drepţi este bucurie, dar speranţa celor răi va pieri.

29 П ътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.

Calea Domnului este un refugiu pentru cel integru, dar este o ruină pentru cei ce fac răul.

30 П раведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,

Cel drept nu va fi dezrădăcinat niciodată, dar cei răi nu vor locui în ţară.

31 И з устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.

Gura celui drept aduce înţelepciune, dar limba care vorbeşte lucruri stricate va fi nimicită.

32 У стните на праведния знаят приятното <за слушане>; А устата на нечестивите <говорят> извратеното.

Buzele celui drept ştiu ce este potrivit, dar gura celor răi spune numai lucruri stricate.