1 К акто сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

Aşa cum nu se potriveşte zăpada în timpul verii şi ploaia la seceriş, tot astfel nu se potriveşte nici onoarea pentru un prost.

2 К акто врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

Aşa cum sare vrabia încoace şi încolo şi cum zboară rândunica, tot astfel nu nimereşte nici blestemul neîntemeiat.

3 Б ич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

Biciul este pentru cal, căpăstrul pentru măgar, şi nuiaua pentru spinarea proştilor.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

Nu-i răspunde prostului după prostia lui, ca nu cumva să fii tu însuţi ca el!

5 О тговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

Răspunde-i prostului după prostia lui, ca nu cumva să se considere înţelept!

6 К ойто праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

Cel care trimite un mesaj printr-un prost îşi taie singur picioarele şi bea violenţă.

7 К акто безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

Ca picioarele oloage, care atârnă neputincioase, aşa este un proverb în gura unor proşti.

8 К акто <оня, който хвърля> възел със <скъпоценни> камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

Ca legarea unei pietre în praştie aşa este cinstirea unui prost.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

Ca un tufiş de spini în mâna unui om beat aşa este un proverb în gura unui prost.

10 К акто стрелец, който <безогледно> наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

Ca un arcaş care răneşte pe oricine, aşa este cel ce angajează un prost sau un trecător oarecare.

11 К акто кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

Ca un câine care se întoarce la voma lui, aşa îşi repetă şi prostul prostiile.

12 В идял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

Ai văzut vreun om care se consideră înţelept? Este mai multă speranţă pentru un prost decât pentru el.

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

Leneşul spune: „Este un leu pe drum! Un leu fioros hoinăreşte pe străzi!“

14 К акто вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

Aşa cum se întoarce uşa pe balamalele ei, tot astfel se întoarce şi leneşul în patul lui.

15 Л енивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

Leneşul îşi vâră mâna în blid dar este prea obosit să o ducă înapoi la gură.

16 Л енивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

Leneşul se consideră mai înţelept decât şapte oameni care răspund cu înţelepciune.

17 М инувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

Ca un om care prinde un câine de urechi, aşa este trecătorul care se bagă într-o ceartă ce nu-l priveşte.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

Ca un nebun care aruncă săgeţi aprinse şi ucigătoare,

19 Т ака е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли <това> на шега?

aşa este omul care înşală pe semenul său şi spune: „Doar am glumit!“

20 Д ето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

Când nu mai sunt lemne, focul se stinge şi când nu mai este nici un bârfitor, cearta încetează.

21 К акто са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

După cum cărbunele face jar şi lemnul foc, tot astfel şi omul certăreţ stârneşte conflicte.

22 Д умите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

Cuvintele bârfitorului sunt ca nişte prăjituri; ele alunecă până în adâncul stomacului.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

Ca poleiala de argint peste un vas de lut aşa sunt buzele prefăcute şi o inimă rea.

24 Н енавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

Cel ce urăşte se preface cu buzele lui, şi în inima lui pregăteşte înşelăciunea.

25 К огато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

Deşi vorbirea lui este încântătoare, nu-l crede, căci şapte ticăloşii sunt în inima lui!

26 М акар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

Ura lui poate fi ascunsă prin făţărnicie, dar răutatea lui va fi descoperită în adunare.

27 К ойто копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

Cine sapă o groapă va cădea în ea, iar piatra se întoarce chiar peste cel ce o rostogoleşte.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.

Limba mincinoasă urăşte pe cei răniţi de ea şi gura linguşitoare aduce ruina.