1 К акто сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

Like snow in summer and like rain in harvest, So honor is not fitting for a fool.

2 К акто врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

Like a sparrow in its flitting, like a swallow in its flying, So a curse without cause does not alight.

3 Б ич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

A whip is for the horse, a bridle for the donkey, And a rod for the back of fools.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

Do not answer a fool according to his folly, Or you will also be like him.

5 О тговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

Answer a fool as his folly deserves, That he not be wise in his own eyes.

6 К ойто праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

He cuts off his own feet and drinks violence Who sends a message by the hand of a fool.

7 К акто безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

Like the legs which are useless to the lame, So is a proverb in the mouth of fools.

8 К акто <оня, който хвърля> възел със <скъпоценни> камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

Like one who binds a stone in a sling, So is he who gives honor to a fool.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

Like a thorn which falls into the hand of a drunkard, So is a proverb in the mouth of fools.

10 К акто стрелец, който <безогледно> наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

Like an archer who wounds everyone, So is he who hires a fool or who hires those who pass by.

11 К акто кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

Like a dog that returns to its vomit Is a fool who repeats his folly.

12 В идял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

Do you see a man wise in his own eyes? There is more hope for a fool than for him.

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

The sluggard says, “There is a lion in the road! A lion is in the open square!”

14 К акто вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

As the door turns on its hinges, So does the sluggard on his bed.

15 Л енивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

The sluggard buries his hand in the dish; He is weary of bringing it to his mouth again.

16 Л енивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

The sluggard is wiser in his own eyes Than seven men who can give a discreet answer.

17 М инувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

Like one who takes a dog by the ears Is he who passes by and meddles with strife not belonging to him.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

Like a madman who throws Firebrands, arrows and death,

19 Т ака е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли <това> на шега?

So is the man who deceives his neighbor, And says, “ Was I not joking?”

20 Д ето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

For lack of wood the fire goes out, And where there is no whisperer, contention quiets down.

21 К акто са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

Like charcoal to hot embers and wood to fire, So is a contentious man to kindle strife.

22 Д умите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

The words of a whisperer are like dainty morsels, And they go down into the innermost parts of the body.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

Like an earthen vessel overlaid with silver dross Are burning lips and a wicked heart.

24 Н енавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

He who hates disguises it with his lips, But he lays up deceit in his heart.

25 К огато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

When he speaks graciously, do not believe him, For there are seven abominations in his heart.

26 М акар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

Though his hatred covers itself with guile, His wickedness will be revealed before the assembly.

27 К ойто копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

He who digs a pit will fall into it, And he who rolls a stone, it will come back on him.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.

A lying tongue hates those it crushes, And a flattering mouth works ruin.