1 ( По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която <принасям> с искрени устни.

Hear a just cause, O Lord, give heed to my cry; Give ear to my prayer, which is not from deceitful lips.

2 Н ека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

Let my judgment come forth from Your presence; Let Your eyes look with equity.

3 И зпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

You have tried my heart; You have visited me by night; You have tested me and You find nothing; I have purposed that my mouth will not transgress.

4 К олкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

As for the deeds of men, by the word of Your lips I have kept from the paths of the violent.

5 С тъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

My steps have held fast to Your paths. My feet have not slipped.

6 А з Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, <и> послушай думите ми.

I have called upon You, for You will answer me, O God; Incline Your ear to me, hear my speech.

7 Я ви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите <на Тебе>. От ония, които въстават <против тях>.

Wondrously show Your lovingkindness, O Savior of those who take refuge at Your right hand From those who rise up against them.

8 П ази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

Keep me as the apple of the eye; Hide me in the shadow of Your wings

9 О т нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

From the wicked who despoil me, My deadly enemies who surround me.

10 О бградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

They have closed their unfeeling heart, With their mouth they speak proudly.

11 Т е обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да <ни> тръшнат на земята;

They have now surrounded us in our steps; They set their eyes to cast us down to the ground.

12 В секи един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

He is like a lion that is eager to tear, And as a young lion lurking in hiding places.

13 С тани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

Arise, O Lord, confront him, bring him low; Deliver my soul from the wicked with Your sword,

14 О т човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в <тоя> живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

From men with Your hand, O Lord, From men of the world, whose portion is in this life, And whose belly You fill with Your treasure; They are satisfied with children, And leave their abundance to their babes.

15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.

As for me, I shall behold Your face in righteousness; I will be satisfied with Your likeness when I awake.