1 С ловото Господно дойде към мене и рече:

Now the word of the Lord came to me saying,

2 И ди та прогласи в ушите на ерусалимската <дъщеря>, думайки: Така казва Господ: Помня за тебе Милеенето ти, когато беше млада, Любовта ти, когато беше невеста, Как Ме следваше в пустинята, В непосята земя.

“Go and proclaim in the ears of Jerusalem, saying, ‘Thus says the Lord, “I remember concerning you the devotion of your youth, The love of your betrothals, Your following after Me in the wilderness, Through a land not sown.

3 И зраил беше свет Господу, Първак на рожбите Му; Всички, които го пояждаха, се счетоха за виновни; Зло ги постигаше, казва Господ.

“Israel was holy to the Lord, The first of His harvest. All who ate of it became guilty; Evil came upon them,” declares the Lord.’”

4 Ч уйте словото Господно, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом:

Hear the word of the Lord, O house of Jacob, and all the families of the house of Israel.

5 Т ака казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви Та се отдалечиха от Мене, И ходиха след суетата, и станаха суетни?

Thus says the Lord, “ What injustice did your fathers find in Me, That they went far from Me And walked after emptiness and became empty?

6 Н ито рекоха: Где е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, Който ни води през пустинята, През страна пуста и пълна с пропасти, През страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, През страна, по която не минаваше човек, И гдето човек не живееше?

“They did not say, ‘Where is the Lord Who brought us up out of the land of Egypt, Who led us through the wilderness, Through a land of deserts and of pits, Through a land of drought and of deep darkness, Through a land that no one crossed And where no man dwelt?’

7 И въведох ви в плодородна страна, За да ядете плодовете й и благата й; Но като влязохте осквернихте земята Ми, И направихте мерзост наследството Ми.

“I brought you into the fruitful land To eat its fruit and its good things. But you came and defiled My land, And My inheritance you made an abomination.

8 С вещениците не рекоха: Где е Господ? Законоведците не Ме познаха; Също и управниците станаха престъпници против Мене, И пророците пророкуваха чрез Ваала И ходиха след безполезните <идоли>.

“The priests did not say, ‘Where is the Lord ?’ And those who handle the law did not know Me; The rulers also transgressed against Me, And the prophets prophesied by Baal And walked after things that did not profit.

9 З атова, Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, И с внуците ви ще се съдя.

“Therefore I will yet contend with you,” declares the Lord, “And with your sons’ sons I will contend.

10 З ащото минете в китимските острови та вижте, Пратете в Кидар та разгледайте внимателно, И вижте, ставало ли е такова нещо, -

“For cross to the coastlands of Kittim and see, And send to Kedar and observe closely And see if there has been such a thing as this!

11 Р азменил ли е някой народ боговете <си>, при все че не са богове? Моите люде, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не ползува.

“Has a nation changed gods When they were not gods? But My people have changed their glory For that which does not profit.

12 У жасете се, небеса, поради това, Настръхнете, смутете се премного, казва Господ,

“Be appalled, O heavens, at this, And shudder, be very desolate,” declares the Lord.

13 З ащото две злини сториха Моите люде: Оставиха Мене, извора на живите води И си изсякоха щерни, разпукнати щерни, Които не могат да държат вода.

“For My people have committed two evils: They have forsaken Me, The fountain of living waters, To hew for themselves cisterns, Broken cisterns That can hold no water.

14 И зраил слуга ли е? домороден роб ли е? <Тогава> защо стана пленник?

“Is Israel a slave? Or is he a homeborn servant? Why has he become a prey?

15 М лади лъвове рикаха против него и реваха, И запустиха земята му; Градовете му са изпогорени и обезлюдени,

“The young lions have roared at him, They have roared loudly. And they have made his land a waste; His cities have been destroyed, without inhabitant.

16 О ще и жителите {Еврейски: Синовете.} на Мемфис и на Тафнес Строшиха темето на главата ти.

“Also the men of Memphis and Tahpanhes Have shaved the crown of your head.

17 Н е докара ли ти това сам на себе си Като си оставил Господа своя Бог, Когато те водеше в пътя?

“Have you not done this to yourself By your forsaking the Lord your God When He led you in the way?

18 И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил {Еврейски: Реката.} ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат {Еврейски: Сиор. Виж. Ис. Нав. 13: 3.} ли?

“But now what are you doing on the road to Egypt, To drink the waters of the Nile? Or what are you doing on the road to Assyria, To drink the waters of the Euphrates?

19 Т воето нечестие ще те накаже, И твоите отстъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо, Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите.

“ Your own wickedness will correct you, And your apostasies will reprove you; Know therefore and see that it is evil and bitter For you to forsake the Lord your God, And the dread of Me is not in you,” declares the Lord God of hosts.

20 П онеже отдавна съм строшил хомота ти И съм разкъсал връзките ти; И ти рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Си лягала като блудница.

“For long ago I broke your yoke And tore off your bonds; But you said, ‘I will not serve!’ For on every high hill And under every green tree You have lain down as a harlot.

21 А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

“Yet I planted you a choice vine, A completely faithful seed. How then have you turned yourself before Me Into the degenerate shoots of a foreign vine?

22 З атова, ако и да се умиеш с луга И да употребиш много сапун, Пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, Казва Господ Иеова.

“Although you wash yourself with lye And use much soap, The stain of your iniquity is before Me,” declares the Lord God.

23 К ак можеш да речеш: Не съм се осквернила, Не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, <Подобно на> камила, която бърже тича насам натам из пътищата,

“ How can you say, ‘I am not defiled, I have not gone after the Baals’? Look at your way in the valley! Know what you have done! You are a swift young camel entangling her ways,

24 & lt;Подобно на> дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема й кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, - В месеца й ще я намерят.

A wild donkey accustomed to the wilderness, That sniffs the wind in her passion. In the time of her heat who can turn her away? All who seek her will not become weary; In her month they will find her.

25 В ъздържай ногата си, за да не <ходиш> боса, И гърлото си, за да не <съхне от> жажда; Но ти си рекла: Напразно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида.

“Keep your feet from being unshod And your throat from thirst; But you said, ‘ It is hopeless! No! For I have loved strangers, And after them I will walk.’

26 К акто се посрамя крадец, когато е открит, Така ще се посрами Израилевият дом - Те, царете им, първенците им, Свещениците им, и пророците им, -

“As the thief is shamed when he is discovered, So the house of Israel is shamed; They, their kings, their princes And their priests and their prophets,

27 К оито думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил; Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.

Who say to a tree, ‘You are my father,’ And to a stone, ‘You gave me birth.’ For they have turned their back to Me, And not their face; But in the time of their trouble they will say, ‘Arise and save us.’

28 Н о где са твоите богове, които си си направил? Те нека станат, ако могат да те избавят Във време на бедствието ти; Защото, колкото са градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо.

“But where are your gods Which you made for yourself? Let them arise, if they can save you In the time of your trouble; For according to the number of your cities Are your gods, O Judah.

29 З ащо би искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.

“Why do you contend with Me? You have all transgressed against Me,” declares the Lord.

30 Н апразно поразих чадата ви; Те не приеха да се поправят; Собственият ви нож пояде пророците ви Като лъв-изтребител.

“ In vain I have struck your sons; They accepted no chastening. Your sword has devoured your prophets Like a destroying lion.

31 О , <човеци на тоя> род, вижте словото на Господа, <Който казва>: Бил ли съм Аз пустиня за Израиля, Или земя на мрачна тъмнина? Защо <тогава> казват людете Ми: Ние сме скъсали връзките си, Не щем да дойдем вече при Тебе?

“O generation, heed the word of the Lord. Have I been a wilderness to Israel, Or a land of thick darkness? Why do My people say, ‘ We are free to roam; We will no longer come to You’?

32 М оже ли момата да забрави накита си, Или невестата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни.

“Can a virgin forget her ornaments, Or a bride her attire? Yet My people have forgotten Me Days without number.

33 К ак украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така щото си научила и лошите жени на твоите пътища!

“How well you prepare your way To seek love! Therefore even the wicked women You have taught your ways.

34 Т оже и по полите ти се намери кръвта На души - невинни сиромаси; Не намерих <кървите> с разкопаване, но по всички тия <поли>.

“Also on your skirts is found The lifeblood of the innocent poor; You did not find them breaking in. But in spite of all these things,

35 А при все това ти казваш: Невинна съм, За туй гневът Му непременно ще се отвърне от мене. Ето, Аз ще се съдя с тебе За гдето казваш: Не съм съгрешила.

Yet you said, ‘I am innocent; Surely His anger is turned away from me.’ Behold, I will enter into judgment with you Because you say, ‘I have not sinned.’

36 З ащо се луташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет Както се посрами от Асирия.

“Why do you go around so much Changing your way? Also, you will be put to shame by Egypt As you were put to shame by Assyria.

37 Щ е излезеш и от там С ръцете си на главата си; Защото Господ отхвърли ония, на които уповаваш, И ти няма да успееш в тях.

“From this place also you will go out With your hands on your head; For the Lord has rejected those in whom you trust, And you will not prosper with them.”