1 С лед тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркс, <дойде> Ездра син на Сараия, син на Азария, син на Хелкия,

Now after these things, in the reign of Artaxerxes king of Persia, there went up Ezra son of Seraiah, son of Azariah, son of Hilkiah,

2 с ин на Селума, син на Садока син на Ахитова,

son of Shallum, son of Zadok, son of Ahitub,

3 с ин на Амария, син на Азария син на Мераиота,

son of Amariah, son of Azariah, son of Meraioth,

4 с ин на Зария, син на Озия, син на Вукия,

son of Zerahiah, son of Uzzi, son of Bukki,

5 с ин на Ависуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеника Аарон.

son of Abishua, son of Phinehas, son of Eleazar, son of Aaron the chief priest.

6 Т оя Ездра възлезе от Вавилон; и бе книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ Израилевият Бог бе дал; и царят му даде всичко що поискаше, понеже ръката на Господа неговия Бог беше над него <за добро>.

This Ezra went up from Babylon, and he was a scribe skilled in the law of Moses, which the Lord God of Israel had given; and the king granted him all he requested because the hand of the Lord his God was upon him.

7 С ъщо и някои от израилтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите възлязоха в Ерусалим в седмата година на цар Артаксеркса.

Some of the sons of Israel and some of the priests, the Levites, the singers, the gatekeepers and the temple servants went up to Jerusalem in the seventh year of King Artaxerxes.

8 & lt;Ездра> стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя.

He came to Jerusalem in the fifth month, which was in the seventh year of the king.

9 З ащото на първия ден, от първия месец, той тръгна от Вавилон, и на първия ден, от петия месец, стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него.

For on the first of the first month he began to go up from Babylon; and on the first of the fifth month he came to Jerusalem, because the good hand of his God was upon him.

10 З ащото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби.

For Ezra had set his heart to study the law of the Lord and to practice it, and to teach His statutes and ordinances in Israel. King’s Decree on Behalf of Ezra

11 А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника <вещ> в думите на Господните заповеди и в повеленията Му към Израиля: -

Now this is the copy of the decree which King Artaxerxes gave to Ezra the priest, the scribe, learned in the words of the commandments of the Lord and His statutes to Israel:

12 А ртаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника <вещ> в закона на небесния Бог, съвършен <мир>, и прочее.

“ Artaxerxes, king of kings, to Ezra the priest, the scribe of the law of the God of heaven, perfect peace. And now

13 И здавам указ щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе.

I have issued a decree that any of the people of Israel and their priests and the Levites in my kingdom who are willing to go to Jerusalem, may go with you.

14 Т ъй като си изпратен от царя и от седмината му съветника да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,

Forasmuch as you are sent by the king and his seven counselors to inquire concerning Judah and Jerusalem according to the law of your God which is in your hand,

15 и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, Чието обиталище е в Ерусалим,

and to bring the silver and gold, which the king and his counselors have freely offered to the God of Israel, whose dwelling is in Jerusalem,

16 к акто и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на людете и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Ерусалим,

with all the silver and gold which you find in the whole province of Babylon, along with the freewill offering of the people and of the priests, who offered willingly for the house of their God which is in Jerusalem;

17 з атова, купи веднага с тия пари юнци, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и принеси ги върху олтара на дома на вашия Бог, Който е в Ерусалим.

with this money, therefore, you shall diligently buy bulls, rams and lambs, with their grain offerings and their drink offerings and offer them on the altar of the house of your God which is in Jerusalem.

18 И каквото се види угодно на тебе и на братята ти да сторите с останалото сребро и злато, сторете според волята на вашия Бог.

Whatever seems good to you and to your brothers to do with the rest of the silver and gold, you may do according to the will of your God.

19 И съдовете, които ти са дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред ерусалимския Бог.

Also the utensils which are given to you for the service of the house of your God, deliver in full before the God of Jerusalem.

20 И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.

The rest of the needs for the house of your God, for which you may have occasion to provide, provide for it from the royal treasury.

21 И аз, аз цар Артаксеркс, издавам указ до всичките хазнатари, които са отвъд реката, щото всичко, което би поискал от вас свещеник Ездра, книжникът <вещ> в закона на небесния Бог, да се дава веднага,

“I, even I, King Artaxerxes, issue a decree to all the treasurers who are in the provinces beyond the River, that whatever Ezra the priest, the scribe of the law of the God of heaven, may require of you, it shall be done diligently,

22 д о сто таланта сребро, до сто кора жито, до сто вати вино, до сто вати дървено масло, и неопределено <количество> сол.

even up to 100 talents of silver, 100 kors of wheat, 100 baths of wine, 100 baths of oil, and salt as needed.

23 К аквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.

Whatever is commanded by the God of heaven, let it be done with zeal for the house of the God of heaven, so that there will not be wrath against the kingdom of the king and his sons.

24 П ри това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на тоя Божий дом, че на никого от тях не ще бъде законно да се наложи данък, мито, или пътна повинност.

We also inform you that it is not allowed to impose tax, tribute or toll on any of the priests, Levites, singers, doorkeepers, Nethinim or servants of this house of God.

25 И ти, Ездро, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките люде намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.

“You, Ezra, according to the wisdom of your God which is in your hand, appoint magistrates and judges that they may judge all the people who are in the province beyond the River, even all those who know the laws of your God; and you may teach anyone who is ignorant of them.

26 И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот, или за затвор.

Whoever will not observe the law of your God and the law of the king, let judgment be executed upon him strictly, whether for death or for banishment or for confiscation of goods or for imprisonment.” The King’s Kindness

27 Б лагословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава <мисъл> в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, Който е в Ерусалим,

Blessed be the Lord, the God of our fathers, who has put such a thing as this in the king’s heart, to adorn the house of the Lord which is in Jerusalem,

28 и е направил да намери милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа моя Бог беше над мене <за добро>, аз се ободрих, и събрах от Израиля <някои> по-видни човеци, за да възлязат заедно с мене.

and has extended lovingkindness to me before the king and his counselors and before all the king’s mighty princes. Thus I was strengthened according to the hand of the Lord my God upon me, and I gathered leading men from Israel to go up with me.