1 П ривечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:

Now the two angels came to Sodom in the evening as Lot was sitting in the gate of Sodom. When Lot saw them, he rose to meet them and bowed down with his face to the ground.

2 Е то, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.

And he said, “Now behold, my lords, please turn aside into your servant’s house, and spend the night, and wash your feet; then you may rise early and go on your way.” They said however, “No, but we shall spend the night in the square.”

3 Н о, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

Yet he urged them strongly, so they turned aside to him and entered his house; and he prepared a feast for them, and baked unleavened bread, and they ate.

4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата

Before they lay down, the men of the city, the men of Sodom, surrounded the house, both young and old, all the people from every quarter;

5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

and they called to Lot and said to him, “ Where are the men who came to you tonight? Bring them out to us that we may have relations with them.”

6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече:

But Lot went out to them at the doorway, and shut the door behind him,

7 М оля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

and said, “Please, my brothers, do not act wickedly.

8 В ижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.

Now behold, I have two daughters who have not had relations with man; please let me bring them out to you, and do to them whatever you like; only do nothing to these men, inasmuch as they have come under the shelter of my roof.”

9 Н о те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.

But they said, “Stand aside.” Furthermore, they said, “This one came in as an alien, and already he is acting like a judge; now we will treat you worse than them.” So they pressed hard against Lot and came near to break the door.

10 Н о мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.

But the men reached out their hands and brought Lot into the house with them, and shut the door.

11 Т оже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

They struck the men who were at the doorway of the house with blindness, both small and great, so that they wearied themselves trying to find the doorway.

12 Т огава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;

Then the two men said to Lot, “Whom else have you here? A son-in-law, and your sons, and your daughters, and whomever you have in the city, bring them out of the place;

13 з ащото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.

for we are about to destroy this place, because their outcry has become so great before the Lord that the Lord has sent us to destroy it.”

14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

Lot went out and spoke to his sons-in-law, who were to marry his daughters, and said, “Up, get out of this place, for the Lord will destroy the city.” But he appeared to his sons-in-law to be jesting.

15 К огато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.

When morning dawned, the angels urged Lot, saying, “Up, take your wife and your two daughters who are here, or you will be swept away in the punishment of the city.”

16 Н о той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.

But he hesitated. So the men seized his hand and the hand of his wife and the hands of his two daughters, for the compassion of the Lord was upon him; and they brought him out, and put him outside the city.

17 И като го изведоха вън, рече <единият на Лота>: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш <някъде> в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

When they had brought them outside, one said, “ Escape for your life! Do not look behind you, and do not stay anywhere in the valley; escape to the mountains, or you will be swept away.”

18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така!

But Lot said to them, “Oh no, my lords!

19 Е то, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш <още> по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.

Now behold, your servant has found favor in your sight, and you have magnified your lovingkindness, which you have shown me by saving my life; but I cannot escape to the mountains, for the disaster will overtake me and I will die;

20 Г ледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък <град?>) и така животът ми ще се опази.

now behold, this town is near enough to flee to, and it is small. Please, let me escape there (is it not small?) that my life may be saved.”

21 Т ой му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.

He said to him, “Behold, I grant you this request also, not to overthrow the town of which you have spoken.

22 Б ързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}.

Hurry, escape there, for I cannot do anything until you arrive there.” Therefore the name of the town was called Zoar.

23 С лънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

The sun had risen over the earth when Lot came to Zoar.

24 Т огава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

Then the Lord rained on Sodom and Gomorrah brimstone and fire from the Lord out of heaven,

25 Т ой разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

and He overthrew those cities, and all the valley, and all the inhabitants of the cities, and what grew on the ground.

26 Н о жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

But his wife, from behind him, looked back, and she became a pillar of salt.

27 С утринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;

Now Abraham arose early in the morning and went to the place where he had stood before the Lord;

28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

and he looked down toward Sodom and Gomorrah, and toward all the land of the valley, and he saw, and behold, the smoke of the land ascended like the smoke of a furnace.

29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

Thus it came about, when God destroyed the cities of the valley, that God remembered Abraham, and sent Lot out of the midst of the overthrow, when He overthrew the cities in which Lot lived. Lot Is Debased

30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

Lot went up from Zoar, and stayed in the mountains, and his two daughters with him; for he was afraid to stay in Zoar; and he stayed in a cave, he and his two daughters.

31 Т огава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

Then the firstborn said to the younger, “Our father is old, and there is not a man on earth to come in to us after the manner of the earth.

32 Е ла, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

Come, let us make our father drink wine, and let us lie with him that we may preserve our family through our father.”

33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.

So they made their father drink wine that night, and the firstborn went in and lay with her father; and he did not know when she lay down or when she arose.

34 Н а другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си.

On the following day, the firstborn said to the younger, “Behold, I lay last night with my father; let us make him drink wine tonight also; then you go in and lie with him, that we may preserve our family through our father.”

35 И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

So they made their father drink wine that night also, and the younger arose and lay with him; and he did not know when she lay down or when she arose.

36 Т ака и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си.

Thus both the daughters of Lot were with child by their father.

37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.

The firstborn bore a son, and called his name Moab; he is the father of the Moabites to this day.

38 Р оди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

As for the younger, she also bore a son, and called his name Ben-ammi; he is the father of the sons of Ammon to this day.