1 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

Now when Rachel saw that she bore Jacob no children, she became jealous of her sister; and she said to Jacob, “ Give me children, or else I die.”

2 А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

Then Jacob’s anger burned against Rachel, and he said, “Am I in the place of God, who has withheld from you the fruit of the womb?”

3 А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

She said, “ Here is my maid Bilhah, go in to her that she may bear on my knees, that through her I too may have children.”

4 И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

So she gave him her maid Bilhah as a wife, and Jacob went in to her.

5 И Вала зачна и роди син на Якова.

Bilhah conceived and bore Jacob a son.

6 Т огава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}.

Then Rachel said, “God has vindicated me, and has indeed heard my voice and has given me a son.” Therefore she named him Dan.

7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

Rachel’s maid Bilhah conceived again and bore Jacob a second son.

8 Т огава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}.

So Rachel said, “With mighty wrestlings I have wrestled with my sister, and I have indeed prevailed.” And she named him Naphtali.

9 К огато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.

When Leah saw that she had stopped bearing, she took her maid Zilpah and gave her to Jacob as a wife.

10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

Leah’s maid Zilpah bore Jacob a son.

11 И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}.

Then Leah said, “ How fortunate!” So she named him Gad.

12 И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

Leah’s maid Zilpah bore Jacob a second son.

13 Т огава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}.

Then Leah said, “ Happy am I! For women will call me happy.” So she named him Asher.

14 И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

Now in the days of wheat harvest Reuben went and found mandrakes in the field, and brought them to his mother Leah. Then Rachel said to Leah, “Please give me some of your son’s mandrakes.”

15 А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

But she said to her, “Is it a small matter for you to take my husband? And would you take my son’s mandrakes also?” So Rachel said, “Therefore he may lie with you tonight in return for your son’s mandrakes.”

16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

When Jacob came in from the field in the evening, then Leah went out to meet him and said, “You must come in to me, for I have surely hired you with my son’s mandrakes.” So he lay with her that night.

17 И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.

God gave heed to Leah, and she conceived and bore Jacob a fifth son.

18 Т огава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}.

Then Leah said, “God has given me my wages because I gave my maid to my husband.” So she named him Issachar.

19 И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.

Leah conceived again and bore a sixth son to Jacob.

20 И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}.

Then Leah said, “God has endowed me with a good gift; now my husband will dwell with me, because I have borne him six sons.” So she named him Zebulun.

21 И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}.

Afterward she bore a daughter and named her Dinah.

22 С лед това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

Then God remembered Rachel, and God gave heed to her and opened her womb.

23 Т я зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

So she conceived and bore a son and said, “God has taken away my reproach.”

24 И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

She named him Joseph, saying, “ May the Lord give me another son.” Jacob Prospers

25 А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

Now it came about when Rachel had borne Joseph, that Jacob said to Laban, “ Send me away, that I may go to my own place and to my own country.

26 Д ай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

Give me my wives and my children for whom I have served you, and let me depart; for you yourself know my service which I have rendered you.”

27 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, <остани; защото> разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

But Laban said to him, “If now it pleases you, stay with me; I have divined that the Lord has blessed me on your account.”

28 Р ече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

He continued, “ Name me your wages, and I will give it.”

29 А <Яков> му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.

But he said to him, “ You yourself know how I have served you and how your cattle have fared with me.

30 З ащото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

For you had little before I came and it has increased to a multitude, and the Lord has blessed you wherever I turned. But now, when shall I provide for my own household also?”

31 А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;

So he said, “What shall I give you?” And Jacob said, “You shall not give me anything. If you will do this one thing for me, I will again pasture and keep your flock:

32 щ е премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и <всяка> пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

let me pass through your entire flock today, removing from there every speckled and spotted sheep and every black one among the lambs and the spotted and speckled among the goats; and such shall be my wages.

33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, <ако се намери> у мене, ще се счита за крадена.

So my honesty will answer for me later, when you come concerning my wages. Every one that is not speckled and spotted among the goats and black among the lambs, if found with me, will be considered stolen.”

34 И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

Laban said, “ Good, let it be according to your word.”

35 И тъй в същия ден <Лаван> отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на <Якововите> синове,

So he removed on that day the striped and spotted male goats and all the speckled and spotted female goats, every one with white in it, and all the black ones among the sheep, and gave them into the care of his sons.

36 и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

And he put a distance of three days’ journey between himself and Jacob, and Jacob fed the rest of Laban’s flocks.

37 Т огава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

Then Jacob took fresh rods of poplar and almond and plane trees, and peeled white stripes in them, exposing the white which was in the rods.

38 Т ия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,

He set the rods which he had peeled in front of the flocks in the gutters, even in the watering troughs, where the flocks came to drink; and they mated when they came to drink.

39 т о стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.

So the flocks mated by the rods, and the flocks brought forth striped, speckled, and spotted.

40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.

Jacob separated the lambs, and made the flocks face toward the striped and all the black in the flock of Laban; and he put his own herds apart, and did not put them with Laban’s flock.

41 И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

Moreover, whenever the stronger of the flock were mating, Jacob would place the rods in the sight of the flock in the gutters, so that they might mate by the rods;

42 А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.

but when the flock was feeble, he did not put them in; so the feebler were Laban’s and the stronger Jacob’s.

43 Т ака човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.

So the man became exceedingly prosperous, and had large flocks and female and male servants and camels and donkeys.