1 Т ака също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

Then Moses spoke to the heads of the tribes of the sons of Israel, saying, “This is the word which the Lord has commanded.

2 К огато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

If a man makes a vow to the Lord, or takes an oath to bind himself with a binding obligation, he shall not violate his word; he shall do according to all that proceeds out of his mouth.

3 Т оже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже <себе си> със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

“Also if a woman makes a vow to the Lord, and binds herself by an obligation in her father’s house in her youth,

4 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

and her father hears her vow and her obligation by which she has bound herself, and her father says nothing to her, then all her vows shall stand and every obligation by which she has bound herself shall stand.

5 Н о ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

But if her father should forbid her on the day he hears of it, none of her vows or her obligations by which she has bound herself shall stand; and the Lord will forgive her because her father had forbidden her.

6 Н о ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,

“However, if she should marry while under her vows or the rash statement of her lips by which she has bound herself,

7 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

and her husband hears of it and says nothing to her on the day he hears it, then her vows shall stand and her obligations by which she has bound herself shall stand.

8 Н о ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

But if on the day her husband hears of it, he forbids her, then he shall annul her vow which she is under and the rash statement of her lips by which she has bound herself; and the Lord will forgive her.

9 О брек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

“But the vow of a widow or of a divorced woman, everything by which she has bound herself, shall stand against her.

10 Н о ако <една жена> е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

However, if she vowed in her husband’s house, or bound herself by an obligation with an oath,

11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

and her husband heard it, but said nothing to her and did not forbid her, then all her vows shall stand and every obligation by which she bound herself shall stand.

12 Н о ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

But if her husband indeed annuls them on the day he hears them, then whatever proceeds out of her lips concerning her vows or concerning the obligation of herself shall not stand; her husband has annulled them, and the Lord will forgive her.

13 М ъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

“Every vow and every binding oath to humble herself, her husband may confirm it or her husband may annul it.

14 н о ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

But if her husband indeed says nothing to her from day to day, then he confirms all her vows or all her obligations which are on her; he has confirmed them, because he said nothing to her on the day he heard them.

15 Н о ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

But if he indeed annuls them after he has heard them, then he shall bear her guilt.”

16 Т ия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, <да се пазят> между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, <относно обреците>.

These are the statutes which the Lord commanded Moses, as between a man and his wife, and as between a father and his daughter, while she is in her youth in her father’s house.