1 Т огава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.

Then Joseph fell on his father’s face, and wept over him and kissed him.

2 И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

Joseph commanded his servants the physicians to embalm his father. So the physicians embalmed Israel.

3 к ато <работиха> над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

Now forty days were required for it, for such is the period required for embalming. And the Egyptians wept for him seventy days.

4 И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:

When the days of mourning for him were past, Joseph spoke to the household of Pharaoh, saying, “If now I have found favor in your sight, please speak to Pharaoh, saying,

5 Б аща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

‘ My father made me swear, saying, “Behold, I am about to die; in my grave which I dug for myself in the land of Canaan, there you shall bury me.” Now therefore, please let me go up and bury my father; then I will return.’”

6 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

Pharaoh said, “Go up and bury your father, as he made you swear.”

7 И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

So Joseph went up to bury his father, and with him went up all the servants of Pharaoh, the elders of his household and all the elders of the land of Egypt,

8 с ъщо и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

and all the household of Joseph and his brothers and his father’s household; they left only their little ones and their flocks and their herds in the land of Goshen.

9 О тидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

There also went up with him both chariots and horsemen; and it was a very great company.

10 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и <Иосиф> направи за баща си седмодневна жалейка.

When they came to the threshing floor of Atad, which is beyond the Jordan, they lamented there with a very great and sorrowful lamentation; and he observed seven days mourning for his father.

11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, <мястото>, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}.

Now when the inhabitants of the land, the Canaanites, saw the mourning at the threshing floor of Atad, they said, “This is a grievous mourning for the Egyptians.” Therefore it was named Abel-mizraim, which is beyond the Jordan. Burial at Machpelah

12 Т огава синовете на <Израиля> му сториха, според както им беше заповядал;

Thus his sons did for him as he had charged them;

13 з ащото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

for his sons carried him to the land of Canaan and buried him in the cave of the field of Machpelah before Mamre, which Abraham had bought along with the field for a burial site from Ephron the Hittite.

14 И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

After he had buried his father, Joseph returned to Egypt, he and his brothers, and all who had gone up with him to bury his father.

15 А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

When Joseph’s brothers saw that their father was dead, they said, “ What if Joseph bears a grudge against us and pays us back in full for all the wrong which we did to him!”

16 З атова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

So they sent a message to Joseph, saying, “Your father charged before he died, saying,

17 Т ака да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

‘Thus you shall say to Joseph, “Please forgive, I beg you, the transgression of your brothers and their sin, for they did you wrong.”’ And now, please forgive the transgression of the servants of the God of your father.” And Joseph wept when they spoke to him.

18 П осле отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

Then his brothers also came and fell down before him and said, “Behold, we are your servants.”

19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

But Joseph said to them, “Do not be afraid, for am I in God’s place?

20 В ие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

As for you, you meant evil against me, but God meant it for good in order to bring about this present result, to preserve many people alive.

21 П рочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

So therefore, do not be afraid; I will provide for you and your little ones.” So he comforted them and spoke kindly to them. Death of Joseph

22 Т ака Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

Now Joseph stayed in Egypt, he and his father’s household, and Joseph lived one hundred and ten years.

23 и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

Joseph saw the third generation of Ephraim’s sons; also the sons of Machir, the son of Manasseh, were born on Joseph’s knees.

24 С лед това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.

Joseph said to his brothers, “ I am about to die, but God will surely take care of you and bring you up from this land to the land which He promised on oath to Abraham, to Isaac and to Jacob.”

25 И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: <Понеже> Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

Then Joseph made the sons of Israel swear, saying, “God will surely take care of you, and you shall carry my bones up from here.”

26 И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

So Joseph died at the age of one hundred and ten years; and he was embalmed and placed in a coffin in Egypt.