1 ( По слав. 82). Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; Не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;

O God, do not remain quiet; Do not be silent and, O God, do not be still.

2 З ащото, ето, враговете Ти правят размирие, И ненавистниците Ти са издигнали глава.

For behold, Your enemies make an uproar, And those who hate You have exalted themselves.

3 К оварен съвет правят против Твоите люде, И се наговарят против скритите Твои.

They make shrewd plans against Your people, And conspire together against Your treasured ones.

4 Р екоха: Елате да ги изтребим, за да не са народ, И да се не споменава вече името на Израиля.

They have said, “Come, and let us wipe them out as a nation, That the name of Israel be remembered no more.”

5 З ащото единодушно се съгласиха заедно, Направиха съюз против Тебе, -

For they have conspired together with one mind; Against You they make a covenant:

6 Ш атрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните,

The tents of Edom and the Ishmaelites, Moab and the Hagrites;

7 Г евал, Амон и Амалик, Филистимците с тирските жители;

Gebal and Ammon and Amalek, Philistia with the inhabitants of Tyre;

8 О ще и Асирия се съедини с тях, Станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)

Assyria also has joined with them; They have become a help to the children of Lot. Selah.

9 С тори им като на мадиамците, Като на Сисара, като на Явина при потока Кисон,

Deal with them as with Midian, As with Sisera and Jabin at the torrent of Kishon,

10 К оито загинаха в Ендор, Ставайки тор на земята.

Who were destroyed at En-dor, Who became as dung for the ground.

11 Н аправи благородните им като Орива и Зива, Дори всичките им първенци като Зевея и Салмана,

Make their nobles like Oreb and Zeeb And all their princes like Zebah and Zalmunna,

12 К оито рекоха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.

Who said, “ Let us possess for ourselves The pastures of God.”

13 Б оже мой, направи ги като въртящия се прах, Като плява пред вятъра.

O my God, make them like the whirling dust, Like chaff before the wind.

14 К акто огънят изгаря лесовете, И както пламъкът запалва горите.

Like fire that burns the forest And like a flame that sets the mountains on fire,

15 Т ака ги прогони с урагана Си, И смути ги с бурята Си.

So pursue them with Your tempest And terrify them with Your storm.

16 П окрий лицата им с позор, За да потърсят Твоето име, Господи.

Fill their faces with dishonor, That they may seek Your name, O Lord.

17 Н ека се посрамят и ужасят за винаги, Да! нека се смутят и погинат,

Let them be ashamed and dismayed forever, And let them be humiliated and perish,

18 З а да познаят, че Ти, Чието име е Иеова, Един си Всевишен над цялата земя.

That they may know that You alone, whose name is the Lord, Are the Most High over all the earth.