1 Н едей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

Do not boast about tomorrow, For you do not know what a day may bring forth.

2 Н ека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

Let another praise you, and not your own mouth; A stranger, and not your own lips.

3 К амъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

A stone is heavy and the sand weighty, But the provocation of a fool is heavier than both of them.

4 Я ростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

Wrath is fierce and anger is a flood, But who can stand before jealousy?

5 Я вното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

Better is open rebuke Than love that is concealed.

6 У дари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

Faithful are the wounds of a friend, But deceitful are the kisses of an enemy.

7 Н аситената душа се отвръща <и> от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

A sated man loathes honey, But to a famished man any bitter thing is sweet.

8 К акто птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

Like a bird that wanders from her nest, So is a man who wanders from his home.

9 К акто благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

Oil and perfume make the heart glad, So a man’s counsel is sweet to his friend.

10 Н е оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

Do not forsake your own friend or your father’s friend, And do not go to your brother’s house in the day of your calamity; Better is a neighbor who is near than a brother far away.

11 С ине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

Be wise, my son, and make my heart glad, That I may reply to him who reproaches me.

12 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

A prudent man sees evil and hides himself, The naive proceed and pay the penalty.

13 В земи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужда жена.

Take his garment when he becomes surety for a stranger; And for an adulterous woman hold him in pledge.

14 К ойто става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

He who blesses his friend with a loud voice early in the morning, It will be reckoned a curse to him.

15 Н епрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

A constant dripping on a day of steady rain And a contentious woman are alike;

16 К ойто би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

He who would restrain her restrains the wind, And grasps oil with his right hand.

17 Ж елязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

Iron sharpens iron, So one man sharpens another.

18 К ойто пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

He who tends the fig tree will eat its fruit, And he who cares for his master will be honored.

19 К акто водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

As in water face reflects face, So the heart of man reflects man.

20 А дът и погибелта не се насищат; <Така> и човешките очи не се насищат.

Sheol and Abaddon are never satisfied, Nor are the eyes of man ever satisfied.

21 Г орнилото е за <пречистване> среброто и пещта за златото. А човек <се изпитва> чрез онова, с което се хвали.

The crucible is for silver and the furnace for gold, And each is tested by the praise accorded him.

22 А ко и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

Though you pound a fool in a mortar with a pestle along with crushed grain, Yet his foolishness will not depart from him.

23 В нимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

Know well the condition of your flocks, And pay attention to your herds;

24 З ащото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

For riches are not forever, Nor does a crown endure to all generations.

25 С еното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

When the grass disappears, the new growth is seen, And the herbs of the mountains are gathered in,

26 А гнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} <купуване> на нива.

The lambs will be for your clothing, And the goats will bring the price of a field,

27 Щ е има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.

And there will be goats’ milk enough for your food, For the food of your household, And sustenance for your maidens.