1 Т огава нааматецът Софар в отговор рече:

Then Zophar the Naamathite answered,

2 П онеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

“Therefore my disquieting thoughts make me respond, Even because of my inward agitation.

3 Ч ух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

“I listened to the reproof which insults me, And the spirit of my understanding makes me answer.

4 Н е знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

“Do you know this from of old, From the establishment of man on earth,

5 Ч е тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

That the triumphing of the wicked is short, And the joy of the godless momentary?

6 М акар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

“Though his loftiness reaches the heavens, And his head touches the clouds,

7 П ак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

He perishes forever like his refuse; Those who have seen him will say, ‘Where is he?’

8 К ато сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

“He flies away like a dream, and they cannot find him; Even like a vision of the night he is chased away.

9 О кото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

“The eye which saw him sees him no longer, And his place no longer beholds him.

10 Ч адата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

“His sons favor the poor, And his hands give back his wealth.

11 К остите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

“His bones are full of his youthful vigor, But it lies down with him in the dust.

12 А ко и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

“Though evil is sweet in his mouth And he hides it under his tongue,

13 А ко и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

Though he desires it and will not let it go, But holds it in his mouth,

14 П ак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

Yet his food in his stomach is changed To the venom of cobras within him.

15 П огълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

“He swallows riches, But will vomit them up; God will expel them from his belly.

16 О трова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

“He sucks the poison of cobras; The viper’s tongue slays him.

17 Н яма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

“He does not look at the streams, The rivers flowing with honey and curds.

18 Т ова, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

“He returns what he has attained And cannot swallow it; As to the riches of his trading, He cannot even enjoy them.

19 З ащото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

“For he has oppressed and forsaken the poor; He has seized a house which he has not built.

20 П онеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

“Because he knew no quiet within him, He does not retain anything he desires.

21 & lt;Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

“Nothing remains for him to devour, Therefore his prosperity does not endure.

22 К огато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

“In the fullness of his plenty he will be cramped; The hand of everyone who suffers will come against him.

23 К огато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

“When he fills his belly, God will send His fierce anger on him And will rain it on him while he is eating.

24 К огато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

“He may flee from the iron weapon, But the bronze bow will pierce him.

25 Т ой я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

“It is drawn forth and comes out of his back, Even the glittering point from his gall. Terrors come upon him,

26 В сякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

Complete darkness is held in reserve for his treasures, And unfanned fire will devour him; It will consume the survivor in his tent.

27 Н ебето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

“The heavens will reveal his iniquity, And the earth will rise up against him.

28 Б огатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

“The increase of his house will depart; His possessions will flow away in the day of His anger.

29 Т ова е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

“This is the wicked man’s portion from God, Even the heritage decreed to him by God.”