1 Т огава нааматецът Софар в отговор рече:

Тогда ответил Цофар из Наамы:

2 П онеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

– Мои тревожные мысли заставляют меня ответить, потому что я объят смятением.

3 Ч ух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

Я слышу упрек, который позорит меня, и мой ум побуждает меня ответить. Цофар описывает судьбу нечестивых

4 Н е знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

Разве ты не знаешь, как было издревле, с тех пор, как поставлен на землю смертный,

5 Ч е тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

что кратко веселье нечестивцев, и радость безбожников лишь на миг?

6 М акар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

Пусть гордыня его достигает небес, а голова касается облаков,

7 П ак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

он сгинет навек, как его же нечистоты; и спросят видевшие его: «Где он?»

8 К ато сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

Как сон улетит, и его не найти, как ночное видение пропадет.

9 О кото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

Глаз, что видел его, впредь его не увидит; место его на него не посмотрит.

10 Ч адата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

Его дети будут заискивать перед нищими, своими руками вернет он все, что похитил,

11 К остите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

молодецкая сила, что наполняет его кости, вместе с ним ляжет в прах.

12 А ко и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

Если его устам сладко зло, и под языком его скрывает,

13 А ко и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

если он бережет его, не бросает, держит его во рту,

14 П ак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

то станет пища в его желудке ядом змеиным внутри него.

15 П огълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

Отрыгнет он богатства, которые проглотил; Бог исторгнет их из его желудка.

16 О трова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

Змеиный яд он будет сосать, жало гадюки его убьет.

17 Н яма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

Не видать ему потоков водных, рек, текущих медом и молоком.

18 Т ова, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

Он вернет нажитое, не отведав; доходам от труда своего не порадуется.

19 З ащото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

Теснил он бедных и пренебрегал ими; захватывал дома, которые не строил.

20 П онеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

В его желудке нет покоя, а в богатстве нет спасения.

21 & lt;Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

Ничто не спаслось от его обжорства, зато и удача его не удержится.

22 К огато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

Среди достатка его настигнет беда; все руки обиженных поднимутся на него.

23 К огато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

Когда он свой живот набьет до отказа, Бог пошлет на него Свой пылающий гнев, и прольет дождем на его плоть.

24 К огато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

Он убежит от железного оружия, но его пронзит бронзовая стрела.

25 Т ой я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

Стрела войдет в его спину и пройдет, сверкая, сквозь его печень. Двинутся ужасы на него.

26 В сякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

Кромешная тьма ожидает его сокровища. Никем не зажженный огонь пожрет его, и сожжет последнее, что осталось в его шатре.

27 Н ебето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

Беззакония его небеса откроют, и восстанет против него земля.

28 Б огатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

Богатство его дома расточится, в день Божьего гнева расплещется, как вода.

29 Т ова е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

Вот участь нечестивому от Бога, удел, который определил ему Бог.