1 Т огава Самуил каза на целия Израил: Ето, послушах гласа ви за всичко, що ми казахте, и поставих цар над вас.
Самуил сказал Израилю: − Я послушался вас во всем, что вы мне сказали, и поставил над вами царя.
2 И сега, ето, царят ви предвожда; а аз съм стар и белокос, и, ето, синовете ми са с вас; и обходата ми от младостта ми до днес е пред вас.
Теперь ваш вождь − царь. А я стар и сед, но мои сыновья здесь с вами. Я был вашим вождем с юности до сегодняшнего дня.
3 Е то ме: свидетелствувайте против мене пред Господа и пред помазаника Му - Кому съм взел вола? или кому съм взел осела? или кого съм онеправдал? кого съм притеснил? или из ръката на кого съм взел подкуп, за да ослепя очите си с него, та да ви го върна?
Вот я. Свидетельствуйте против меня в присутствии Господа и Его помазанника. Чьего вола я взял? Чьего осла? Кого обманул? Кого притеснял? У кого я брал взятку, чтобы ею закрыть себе глаза? Свидетельствуйте против меня, и я верну вам то, что взял.
4 А те рекоха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито си взел нещо от ръката на някого.
− Ты не обманывал и не притеснял нас, − ответили они. − Ты ничего ни у кого не брал.
5 И рече им: Свидетел ви е Господ, свидетел е и Неговият помазаник днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е.
Самуил сказал им: − Господь свидетель против вас, и Его помазанник также свидетель сегодня, что вы ничего не нашли за мной. – Он свидетель, − сказали они.
6 И рече Самуил на людете: Господ е, Който постави Моисея и Аарона и изведе бащите ви от Египетската земя.
Тогда Самуил сказал народу: − Свидетель Господь, Который избрал Моисея и Аарона и вывел ваших отцов из Египта.
7 С ега, прочее, застанете, за да разсъждавам с вас пред Господа за всичките справедливи дела, които Господ направи вам и на бащите ви.
Итак, встаньте здесь, а я буду судиться с вами перед Господом о всех спасительных делах Господа, которые Он совершил для вас и ваших отцов.
8 К огато Яков дойде в Египет, и бащите ви извикаха към Господа, тогава Господ прати Моисея и Аарона, които изведоха бащите ви из Египет и заселиха ги на това място.
После того как Иаков пришел в Египет и египтяне стали угнетать его потомков, они воззвали к Господу о помощи, и Господь послал Моисея и Аарона, которые вывели ваших отцов из Египта и поселили здесь.
9 Т е обаче забравиха Господа своя Бог; затова ги предаде в ръката на Сисара, асорския военачалник, в ръката на филистимците и в ръката на моавския цар, които воюваха против тях.
Но они забыли Господа, их Бога, и Он отдал их в руки Сисары, начальника войска Хацора, и в руки филистимлян и царя Моава, которые воевали против них.
10 Т огава те извикаха към Господа, казвайки: Съгрешихме, понеже оставихме Господа та служихме на ваалимите и на астартите; но сега избави ни от ръката на неприятелите ни, и ще Ти служим.
Они воззвали к Господу и сказали: «Мы согрешили. Мы оставили Господа и служили Баалам и Астартам. Но теперь спаси нас от врагов, и мы будем служить Тебе».
11 И Господ изпрати Ероваала, Водана, Ефтая и Самуила та ви избави от ръката на неприятелите ви от всякъде; и вие живяхте в безопасност.
Тогда Господь послал Еруббаала, Варака, Иеффая и Самуила и спас вас от окружавших вас врагов, чтобы вы жили в безопасности.
12 Н о когато видяхте, че Наас, царят на амонците, дойде против вас, рекохте ми: Не, но цар да царува над нас, - когато Господ вашият Бог ви беше цар.
Но когда вы увидели, что Нахаш, царь аммонитян, двинулся против вас, вы сказали мне: «Нет, мы хотим, чтобы нами правил царь», − несмотря на то, что вашим царем был Бог.
13 С ега, прочее, ето царят, когото избрахте, когото искахте! и, ето Господ постави цар над вас.
Итак, вот ваш царь, которого вы выбрали, тот, о ком вы просили. Господь поставил над вами царя.
14 А ко се боите от Господа и Му служите, и слушате гласа Му, и не въставате против Господното повеление, и следвате Господа вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, <добре>;
Если вы будете бояться Господа, служить Ему и слушаться Его, не станете бунтовать против Его повелений, и если и вы, и царь, который станет править вами, будете следовать Господу, вашему Богу − прекрасно!
15 н о, ако не слушате Господния глас, а въставате против Господното повеление, тогава Господната ръка ще бъде против, вас, както беше против бащите ви.
Но если вы не будете слушаться Господа и станете бунтовать против Его повелений, Его рука будет против вас, как была против ваших отцов.
16 С ега, прочее, застанете та вижте това велико дело, което Господ ще направи пред очите ви.
Теперь встаньте и посмотрите на то великое дело, которое Господь совершит у вас на глазах!
17 Н е е ли днес жетва на пшеницата? Ще призова Господа; и Той ще прати гръмове и дъжд, за да познаете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред Господа.
Не жатва ли сейчас пшеницы? Но я воззову к Господу, и Он пошлет гром и дождь. Тогда вы поймете, какой грех в глазах Господа вы совершили, когда просили о царе.
18 Т огава Самуил призва Господа; и Господ прати гръмове и дъжд през същия ден; и всичките люде се уплашиха твърде много от Господа и от Самуила.
Самуил воззвал к Господу, и в тот же день Господь послал гром и дождь. Весь народ очень испугался Господа и Самуила.
19 И всичките люде казаха на Самуила: Помоли се за слугите си на Господа твоя Бог, за да не измрем; защото върху всичките си грехове притурихме и това зло, да искаме за себе си цар.
Весь народ сказал Самуилу: − Помолись Господу, твоему Богу, за твоих слуг, чтобы нам не умереть, ведь ко всем нашим прочим грехам мы прибавили еще один, попросив себе царя.
20 И Самуил каза на людете: Не бойте се; вие наистина сторихте всичко това зло; но да се не отклоните та да не следвате Господа, а служете Господу от все сърце;
− Не бойтесь, − ответил Самуил. − Вы совершили зло, но все-таки не отступайте от Господа, служите Господу от всего сердца.
21 и да се не отклоните, защото <тогава ще идете> след суетностите, които не могат да ползват, или да избавят, понеже са суетни.
Не уклоняйтесь от Него вслед за никчемными идолами. Они не могут сделать никакого добра и не могут защитить вас, потому что они − ничто.
22 З ащото Господ няма да остави людете Си заради великото Си Име, понеже Господ благоволи да ви направи Свои люде.
Ради Своего великого Имени Господь не отвергнет Свой народ, потому что Господу было угодно сделать вас Своим народом.
23 А колкото за мене, да не даде Бог да съгреша на Господа, като престана да се моля за вас! но ще ви уча добрия и правия път.
Что же до меня, то да не согрешу я перед Господом в том, что перестану молиться о вас. Я буду наставлять вас на добрый и правильный путь.
24 С амо бойте се от Господа, и служете Му искрено от все сърце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас.
Только бойтесь Господа и верно служите Ему от всего сердца. Помните, какие великие дела Он для вас совершил.
25 Н о ако следвате да струвате зло, тогава и вие и царят ви ще погинете.
Но если вы станете и дальше делать зло, то и вы, и ваш царь будете уничтожены.