2 Коринтяни 4 ~ 2-е Коринфянам 4

picture

1 З атуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

Вот почему, имея по милости Божьей это служение, мы не отчаиваемся.

2 н о се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

Мы отвергаем любые нечестные методы, за которые бывает стыдно, мы никого не обманываем и не искажаем слово Божье. Напротив, мы открыто возвещаем истину, и пусть каждый человек судит нас в своей совести перед Богом.

3 Н о ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

Если для кого-то Радостная Весть, которую мы возвещаем, и закрыта, то только для тех, кто идет к погибели,

4 з а тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

для неверующих, у которых бог этого мира ослепил умы, чтобы им не видеть света Радостной Вести о славе Христа, Который есть образ Бога.

5 ( Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

Ведь мы возвещаем не самих себя, а Христа Иисуса как Господа, мы же – ваши слуги ради Иисуса.

6 П онеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

Потому что Бог, сказавший: «Пусть из тьмы воссияет свет», и Сам есть тот Свет, Который светит в наших сердцах, давая нам знание славы Божьей, которая видна на лице Иисуса Христа.

7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

Но это сокровище мы носим в глиняных сосудах и показываем, что эта выдающаяся сила исходит не от нас, а от Бога.

8 У гнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;

Нас теснят со всех сторон, но мы не стеснены; мы в отчаянных обстоятельствах, но не в отчаянии;

9 г онени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.

нас преследуют, но мы не покинуты; мы сильно побиты, но не убиты.

10 В сякога носим на тялото си убиваното на Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

В нашем теле мы всегда носим смерть Иисуса, чтобы в нас была явлена и Его жизнь.

11 З ащото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

Мы, живые, все время предаемся смерти за Иисуса, чтобы и жизнь Иисуса была явлена в наших смертных телах.

12 Т ака щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

Смерть совершает свою работу в нас ради того, чтобы в вас совершила свою работу жизнь!

13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;

А поскольку мы обладаем тем же духом веры – как написано: «Я верил, поэтому я говорил», – мы тоже верим и поэтому говорим.

14 п онеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

Мы знаем, что Тот, Кто воскресил Господа Иисуса, воскресит с Иисусом и нас и поставит перед Собой рядом с вами.

15 З ащото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.

Все это к вашему благу, чтобы благодать, достигающая все большего и большего числа людей, усиливала благодарность, возносимую во славу Бога. Жизнь в надежде на небеса

16 З атова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

Поэтому мы не унываем. Если даже мы изнашиваемся физически, то внутренне мы изо дня в день обновляемся,

17 З ащото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

так как наши легкие и временные страдания – ничто по сравнению с весомой и вечной славой, которую они нам приносят.

18 к оито не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

Мы смотрим не на видимое, а на невидимое, потому что видимое временно, а невидимое вечно.